Стотици хиляди хадиси (предания) твърдят, че разказват за учението и действията на Мохамед и неговите близки последователи. Ранните мюсюлмани ги пресяваха, за да се опитат да разберат кои са истински. Има шест сборника с хадиси, които сунитите считат за „сахих“ или автентични и авторитетни. Те ги смятат за почти толкова важни, колкото самия Коран. Най-обширната е деветтомната „Сахих ал-Бухари“, която съдържа 7 275 хадиса. По-долу са изложени някои интересни моменти от сборника на Бухари, които биха заинтересували както мюсюлманските, така и немюсюлманските читатели. Тези цитати са взети от „Превод на значенията на Сахих ал-Бухари: арабски-английски“ от д-р Мухамад Мушин Хан, Ислямски университет, Медина ал-Мунавара в Саудитска Арабия.
Няма поклонение пред Мохамед
„Тогава Абу Бакр рецитира Ташахуд (т.е. никой няма право да бъде почитан освен Аллах, а Мохамед е Пратеникът на Аллах)... Абу Бакр каза: „Ама ба’ду, който и да е от вас, който е почитал Мохамед, то Мохамед е мъртъв, но който и да е почитал Аллах, Аллах е жив и никога няма да умре. Аллах каза: „Мохамед не е нищо повече от Пратеник““ Бухари, том 2, книга 23 (Книга за погребенията), глава 3, № 333, стр. 188–189.
И все пак мюсюлманите изпитваха дълбоко уважение към Мохамед. „Кълна се в Аллах, всеки път, когато Пратеникът на Аллах плюеше, слюнката падаше в ръката на някой от (т.е. сподвижниците на Пророка), който я размазваше по лицето и кожата си; ако им заповядваше, те изпълняваха заповедите му незабавно; ако извършваше ритуално измиване, те се бореха да вземат останалата вода; и когато говореха с него, понижаваха гласовете си и не гледаха постоянно към лицето му от уважение.“ Бухари, том 3, книга 50 (Условия), глава 13, № 891, стр. 564–565.
Забрана за употребата на опияняващи напитки
„Разказано от Айша [съпруга на Мохамед]: Пророкът каза: „Всички напитки, които предизвикват опиянение, са харам (забранени) за пиене.“ Бухари, том 1, книга 4 (Книга за умиването), глава 75, № 243, стр. 153.
„Предадено от Абу Хурайра: „Пророкът каза: „Прелюбодеецът, в момента, в който извършва незаконен полов акт, не е вярващ; и човекът, в момента, в който пие алкохолна напитка, не е вярващ; и крадецът, в момента, в който краде, не е вярващ.“ Бухари, том 7, книга 69 (Книга за напитките), глава 1, № 484, стр. 339.
На мюсюлманите също е забранено да продават вино, идоли и свинско месо. „Сахих Муслим“, том 3, книга 9 (Книга за търговията), глава 621–622, № 3835–3840, стр. 828–830. Те не могат да купуват, продават или пренасят вино. Ибн-и-Маджа, том 4, книга 30 (Книга за напитките), № 3380–3381, стр. 493–494; том 4, книга 30, № 3382, стр. 494. Продажбата на алкохол е забранена в Бухари, том 1, книга 8 (Книга за молитвата), глава 73, № 449, стр. 267.
Показал ли е Мохамед как Луната се разцепи на две?
„Изискването на езичниците към Пророка да им покаже чудо. Пророкът им показа разцепването на луната. Разказано от Абдуллах бин Масуд: По времето на Пророка луната се разцепи на две части и тогава Пророкът каза: „Свидетелствайте (за това).“ Бухари, том 4, книга 56 („Добродетелите и заслугите на Пророка и неговите сподвижници“), глава 26, № 830, стр. 533.
„Разказва Анас, че жителите на Мека помолили Пратеника на Аллах да им покаже чудо, и той им показа разцепването на луната.“ Бухари, том 4, книга 56 („Добродетелите и заслугите на Пророка и неговите сподвижници“), глава 26, № 831, стр. 533.
„Предадено от Ибн 'Абас: Луната се разцепи на две части по времето на Пророка.“ Бухари, том 4, книга 56 (Добродетелите и заслугите на Пророка и неговите сподвижници), глава 26, № 832, стр. 534.
Звездите са за да удрят дяволите?
„Създаването на тези звезди има три цели, а именно: като украса на небето, като ракети, които да поразяват дяволите, и като знаци, които да насочват пътешествениците. Затова, ако някой се опита да намери различно тълкуване, той греши и просто си губи усилията...“ Бухари, том 4, книга 54 (Началото на сътворението), глава 3, бележка на преводача преди № 421, стр. 282.
Паметта на Абу Хурайра
„Разказа Абу Хурайра: Казах: „О, Пратенико на Аллах! Чувам много предания от теб, но ги забравям.“ Той каза: „Разпростри покривалото си.“ Разпрострях покривалото си и той движи и двете си ръце, сякаш събира нещо, и ги изсипа върху покривалото, като каза: „Овивай го.“ Аз го увих около тялото си и оттогава никога не съм забравил нито един хадис.“ Бухари, том 4, книга 56 („Добродетелите и заслугите на Пророка и неговите сподвижници“), глава 27, № 841, стр. 538. Също Бухари, том 9, книга 92 („Придържане към Корана и Преданието на Пророка“), глава 22, № 452, стр. 332; том 1, книга 3 („Книга на знанието“), глава 43, № 119, стр. 89.
Сатаната в носа ти
„Разказано от Абу Хурайра: Пророкът каза: „Ако някой от вас се събуди от сън и извърши ритуалното измиване, той трябва да измие носа си, като вкара вода в него и след това я издуха три пъти, защото Сатаната е прекарал цялата нощ в горната част на носа му.“(1) Бележката на преводача (1) гласи: „Трябва да вярваме, че Сатаната действително пребивава в горната част на носа, макар че не можем да разберем как, тъй като това е свързано с невидимия свят, за който не знаем нищо, освен това, което Аллах ни казва чрез Своя Пратеник.“ Бухари, том 4, книга 54 („Началото на сътворението“), глава 10, № 516, стр. 328.
Да вярваме на Мохамед, когато наоколо има мухи
„Разказано от Абу Хурайра: Пророкът каза: „Ако домашна муха падне в напитката на някой от вас, той трябва да я потопи (в напитката), защото едното ѝ крило носи болестта, а другото – лека за нея.“ Бухари, том 4, книга 54 („Началото на сътворението“), глава 16, № 537, стр. 338. Виж също Абу Дауд, том 3, книга 21 („Книгата за храните“), № 3835, стр. 1080.
„Разказано от Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах каза: „Ако муха падне в съда на някой от вас, нека я потопи изцяло (в съда) и след това я изхвърли, защото в едното ѝ крило има болест, а в другото има изцеление (1) (противоотрова за нея), т.е. лечението за тази болест.“ Бухари, том 7, книга 71 („Книгата за медицината“), глава 58, № 673, стр. 452–453.
Бележката на преводача (1) гласи: „От медицинска гледна точка днес е добре известно, че мухата пренася някои патогени по определени части от тялото си, както е споменато от Пророка (преди около 1400 години, когато хората са знаели много малко за съвременната медицина). По същия начин Аллах е създал организми и други механизми, които убиват тези патогени, например пеницилинът – гъбичката убива патогенни организми като стафилококите и други и т.н. Наскоро бяха проведени експерименти под наблюдение, които показват, че мухата пренася болестта (патогените), както и противоотровата срещу тези организми. Обикновено, когато мухата докосне течна храна, тя я заразява с патогените си, затова тя трябва да бъде потопена, за да се освободи и противоотровата срещу тези патогени, която да действа като противовес на патогените. По този въпрос аз също писах чрез един мой приятел до д-р Мухамад М. Ел-Самахи, ръководител на катедрата по хадис в университета „Ал-Азхар“ в Кайро (Египет), който е написал статия по този хадис и по отношение на медицинските аспекти е споменал, че микробиолозите са доказали, че в корема на мухата живеят дълги дрождови клетки като паразити и че тези дрождови клетки, за да повторят своя жизнен цикъл, излизат през дихателните каналчета на мухата; ако мухата бъде потопена в течност, тези клетки се разпукват в нея, а съдържанието им представлява противоотрова срещу патогените, които мухата пренася.“
Почти всички съвременни лекари, ако не са мюсюлмани, биха се присмели на идеята умишлено да потопиш муха в напитката си.
Мохамед не е бил безгрешен
„Разказано от Абу Хурайра: ... Какво казваш в паузата между такбир и рецитацията? Пророкът каза: ... О, Аллах! Отдели ме от греховете ми (погрешностите ми), както Изтокът и Западът са отделени един от друг, и ме очисти от греховете, както бяла дреха се очиства от мръсотия (след старателно пране). О, Аллах! Измий греховете ми с вода, сняг и градушка.“ Бухари, том 1, книга 12 („Характеристики на молитвата“), глава 8, № 711, стр. 398. Виж също Сура 40:55; 48:1-2, както и Бухари, том 1, книга 2 („Вяра“), глава 13, № 19, стр. 23; том 1, книга 12 (Характеристики на молитвата), глава 57, № 781, стр. 434; том 6, книга 60 (Книга на коментарите), глава 3, № 3, стр. 4; том 8, книга 75 (Молитви), глава 3, № 319, стр. 213.
Веднъж Мохамед беше омагьосан (под въздействието на магия)
„Разказва Айша: На Пророка беше наложена магия, така че той започна да си въобразява, че прави нещо, което всъщност не правеше. Един ден той се молеше (на Аллах) дълго време и след това каза: „Усещам, че Аллах ме е вдъхновил как да се излекувам.“...“ Бухари, том 4, книга 54 (Началото на сътворението), глава 10, № 490, стр. 317. Виж също том 4, книга 53 („Задължението за хумус“), глава 34, № 400, стр. 267; том 8, книга 73 („Добрите нрави“), глава 56, № 89, стр. 56–57; том 8, книга 75 („Книгата на молитвите“), глава 59, № 400, стр. 266–267. том 7, № 658–660, стр. 441–443. Виж също „Сахих Муслим“, том 2, книга 4 („Книга за салат“), глава 309, № 1888, стр. 411
Мохамед беше омагьосан. Разказва Айша: Пророкът продължи в продължение на толкова и толкова време да си въобразява, че е имал сексуални отношения със съпругата си, а всъщност не беше. Един ден той ми каза: „О, Айша! Аллах ме е осведомил относно въпрос, за който Го бях попитал. При мен дойдоха двама мъже, единият от тях седна до краката ми, а другият – до главата ми. Този до краката ми попита онзи до главата ми (посочвайки ме): „Какво не е наред с този човек?“ Вторият отговори: „Той е под въздействието на магия.“ Първият попита: „Кой му е направил магия?“ Другият отговори: „Лубаид бин А’сам.“ Първият попита: „Какъв материал (е използвал)?“ Другият отговори: „Кората на прашеца от мъжко финиково дърво с гребен и косата, залепнала по него, съхранявана под камък в кладенеца на Дхарван.“ Тогава Пророкът отиде до този кладенец и каза: „Това е същият кладенец, който ми беше показан в съня. Върховете на финиковите му палми приличат на глави на дяволи, а водата му прилича на отвара от къна.“…Аиша добави: „(Магьосникът) Лубаид бин А’сам беше мъж от Бани Зураик, съюзник на евреите.“ Бухари, том 8, книга 73 (Добри нрави), глава 56, № 89, стр. 57. Виж също Бухари, том 8, книга 75 (Книга на молитвите), глава 59, № 400, стр. 266
Дъщерите на Аллах
В Арабия преди Мохамед племето на Мохамед, Курайш, вярвало в бог на име Аллах (или Ал’Илах), който имал три дъщери, наречени Ал-Лат, Ал-Уза и Манат.
„Разказано от Урва, ... относно Ансарите, които приемаха ихрам, за да се поклонят на идол, наречен „Манат“, на който се покланяха на място, наречено Ал-Мушаллал...“ Бухари, том 2, книга 26 („Хадж – поклонение“), глава 78, № 706, стр. 413.
„Този аят беше низпослан във връзка с Ансарите, които влизаха в ихрам за идола Манат, който беше поставен до място, наречено Кудаид...“ Бухари, том 3, книга 27 („Умра“ – поклонение), глава 10, № 18, стр. 11. Ал-Лат и Ал-Уза са споменати в Бухари, том 8, книга 74 („Книгата за искане на разрешение за влизане“), глава 52, № 314, стр. 209; том 5, № 375, стр. 259
Отменени аяти от Корана
„След това Аллах ни разкри един аят, който по-късно беше сред отменените.“ Бухари, том 5, книга 59 („Книгата за военните походи“), глава 27, № 416, стр. 288.
„Разказал Анас бин Малик: ... Беше низпослан аят от Корана за онези, които бяха убити при Бир-Мауна, който ние рецитирахме, но по-късно той беше отменен. Стихът гласеше: „Съобщете на нашия народ, че сме се срещнали с нашия Господ. Той е доволен от нас и ни е направил доволни.“ Бухари, том 4, книга 52 (Книга за джихада), глава 19, № 69, стр. 53. Виж също „История“ на ал-Табари, том 7, стр. 156. Този стих липсва в днешните екземпляри на Корана.
Други препратки към отменени стихове са: Бухари, том 4, книга 52 (Книга за джихада), глава 8, № 57, стр. 45, Бухари, том 4, книга 52 (Книга за джихада), глава 184, № 299, стр. 191, и Бухари, том 5, книга 59 (Книга за военните походи), глава 27, № 421, стр. 293 – всички те повтарят едно и също нещо относно същия аят.
В един момент Мохамед направи компромис и каза относно дъщерите на Аллах в сура 53:19, че „трябва да се надяваме на тяхното застъпничество“. Мохамед каза, че трябва да се надяваме на помощта на тези три идола.
Последователите на Мохамед бяха изумени, че той е казал това. По-късно Мохамед промени мнението си и заяви, че Сатаната го е измамил. Тези стихове бяха отменени или премахнати. Мюсюлманските учени ги наричат „сатанинските стихове“. Интересно е да се прочетат мюсюлманските обяснения за това как един истински пророк е могъл да каже това.
Сравнение с Исус
Едно нещо, по което християните и повечето мюсюлмани са съгласни, е, че Исус е бил безгрешен. За сравнение прочетете за живота на Исус в Евангелията.
Мохамед и продажбата на роби
„Разказва Анас бин Малик: Апостолът на Аллах беше на път и имаше един черен роб на име Анджаша, който водеше камилите...” Бухари, том 8, книга 73 („Добри нрави“), глава 95, № 182, стр. 117.
„Разказва Анас: … И Анджаша, робът на Пророка [Мохамед], водеше камилите им…“ Бухари, том 8, книга 73 (Добри нрави), глава 111, № 221, стр. 142.
„Разказано от Джабир бин 'Абдуллах: Един мъж сред нас обяви, че робът му ще бъде освободен след смъртта му. Пророкът повика този роб и го продаде(1). Робът умря същата година.“ Бележката под линия към (1) гласи: „Освободителят беше в нужда, затова Пророкът продаде роба за него, като му позволи да отмени обещанието си да освободи роба след смъртта си.“ Бухари, том 3, книга 45 (Книгата за ипотеките в места, населени с постоянен население), глава 9, № 711, стр. 427.
„След това един мъж на име Рифаа бин Заид... подари на Пратеника на Аллах роб на име Мид’ам.“ Бухари, том 8, книга 78 („Книгата за клетвите и обетите“), глава 33, № 698, стр. 455.
„Продажбата на мудабар (т.е. роб, за когото господарят му е обещал, че ще бъде освободен след смъртта му).“ (433) Разказано от Джабир: Пророкът продаде един мудабар (от името на господаря му, който все още беше жив и се нуждаеше от пари).“ Бухари, том 3, книга 34 („Книгата за продажбите“, т.е. сделките), глава 112, № 433 и преди това, стр. 238.
„Един мъж от племето Ансари направи своя роб мудабар и нямаше друго имущество освен него. Когато Пророкът чу за това, той каза (на сподвижниците си): „Кой иска да го купи (т.е. роба) за мен?“ Ну’аим бин Ан-Нахам го купи за осемстотин дирхама.“ Бухари, том 8, книга 79 (Книгата за изкупването на неизпълнени клетви), глава 7, № 707, стр. 464.
„Разказано от 'Амар: Видях Пратеника на Аллах и с него нямаше никой освен пет роби, две жени и Абу Бакр (т.е. това бяха единствените обърнали се към исляма по онова време).“ Бухари, том 5, книга 57 (Спътниците на Пророка), глава 6, № 12, стр. 8.
„Той [Ибн аз-Зубайр] ѝ изпрати [на Айша] десет роби, които тя освободи като изкупление за (неспазването на) обета си. Аиша освободи още роби със същата цел, докато не освободи общо четиридесет роби. Тя каза: „Жалко, че не бях уточнила какво ще направя, ако не изпълня обета си, когато го давах, за да ми беше по-лесно да го изпълня.““(1)
Бележка под линия (1) гласи: „Аиша не беше уточнила какво ще направи, ако не спази обета си; ето защо освободи толкова много роби, за да се почувства спокойна относно адекватността на изкуплението си.“ Бухари, том 4, книга 56 („Добродетелите и заслугите на Пророка и неговите сподвижници“), глава 2, № 708, стр. 465.
„А 'Ата не обичаше да гледа онези робини, които се продаваха в Мека, освен ако не искаше да купи.“ Бухари, том 8, книга 74 („Книгата за искането на разрешение“), глава 2, № 246, стр. 162.
Секс с робини и пленнички
„Може ли човек да пътува с робиня, без да знае дали тя е бременна или не? Ал-Хасан не виждаше нищо лошо в това господарят ѝ да я целува или да я гали.
Ибн 'Умар каза: „Ако робиня, която е готова за сексуални отношения, бъде подарена на някого, продадена или освободена, господарят ѝ не трябва да има сексуален контакт с нея, преди тя да има един менструален цикъл, за да се увери, че не е бременна, а при девиците такава необходимост няма.“
'Ата каза: „Няма нищо лошо в това да се гали бременната (1) робиня, без да се влиза в полово сношение с нея. Аллах каза: „Освен със съпругите си и с (пленничките), които притежават десните им ръце (защото в този случай те не подлежат на упрек).““ Бележка под линия (1) гласи: „Бременна от друг мъж, а не от настоящия си господар.“ Бухари, том 3, книга 34 (Книга за продажбите, т.е. сделките), глава 113 след № 436, стр. 239–240. (Същият 'Ата като преди.)
„Предадено от Абу Саид ал-Худри, че докато седял с Пратеника на Аллах, той казал: „О, Пратенико на Аллах! Ние получаваме пленнички като наш дял от плячката и ни интересуват цените им; какво е мнението ти за прекъснатия полов акт?“ [сексуална практика] Пророкът казал: „Наистина ли правите това? По-добре е да не го правите. Няма душа, която Аллах да е предопределил да съществува, която да не се появи на бял свят.“ Бухари, том 3, книга 34 (Книга за продажбите, т.е. сделките), глава 111, № 432, стр. 237.
„Разказано от Ибн Мухайриз: Влязох в джамията и видях Абу Саид ал-Худри, седнах до него и го попитах за ал-’Азл (т.е. прекъснат полов акт). Абу Саид каза: „Излязохме с Пратеника на Аллах за газвата [битката] при Бану ал-Мусталик и получихме пленници от арабските пленници; пожелахме жени, а целомъдрието ни стана трудно и обичахме да практикуваме прекъснат полов акт. Така че, когато възнамерявахме да го направим, казахме: „Как можем да го направим, без да попитаме Пратеника на Аллах, който е сред нас?“ Попитахме го за това и той каза: „По-добре е да не го правите, защото ако някоя душа е подложена на предопределение да съществува до Деня на възкресението, тя ще съществува.“ Бухари, том 5, книга 59 (Книга за военните походи), глава 31, № 459, стр. 317. Това съвпада с казаното в Бухари, том 8, книга 77 (Книга за ал-Кадр), глава 3, № 600, стр. 391. С други думи, каквото ще бъде, ще бъде, затова не спирайте неестествено по средата. Мохамед никога не е критикувал сексуалното малтретиране на пленници или роби, които мъжът притежава.
Аиша и Зайнаб бинт Джахш
„Разказа отецът на Хишам: Хадиджа почина три години преди Пророкът да замине за Медина. Той остана там около две години, след което се ожени за Айша, когато тя беше шестгодишно момиче, и консумира брака, когато тя навърши девет години.“ Бухари, том 5, книга 58 („Заслугите на Ансар“), глава 43, № 236, стр. 153. Вж. том 5, книга 58 („Заслугите на Ансар“), глава 43, № 234, стр. 152.
Зайнаб бинт Джахш беше омъжена за осиновения син на Мохамед, докато Мохамед не прочете сурата, според която тя трябваше да се разведе със сина му и да се омъжи за Мохамед. Зайнаб „се хвалеше пред другите съпруги на Пророка и казваше: „Аллах ме омъжи (за Пророка) в Небесата.“ Бухари, том 9, книга 93 („Монотеизъм“), глава 22, № 517, стр. 382; също книга 93 („Монотеизъм“), глава 22, № 516, 518, стр. 381–383. С други думи, вечно съществуващият, несъздаден небесен Коран е споменал брака на Зайнаб.
Ислямът и жените
„‚Как може някой от вас да бие жена си, както бие мъжкия камил, а след това да я прегръща (да спи с нея)?' И Хишам каза: ‚Както бие роба си.'“ Бухари, том 8, книга 73 (Книга за добрите нрави), глава 43, № 68, стр. 42.
„Разказано от Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах каза: „Отнасяйте се добре с жените, защото жената е създадена от ребро, а най-извитата част на реброто е горната му част; така че, ако се опитате да я изправите, тя ще се счупи; но ако я оставите такава, каквато е, тя ще остане изкривена. Затова се отнасяйте добре с жените.“ Бухари, том 4, книга 55 (Книга на пророците), глава 1, № 548, стр. 346.
„Разказано от Абдуллах бин Кайс ал-Ашари: Пророкът каза: „Една шатра (в Рая) е като куха перла с височина тридесет мили и във всеки ъгъл на шатрата вярващият ще има семейство, което не може да бъде видяно от останалите.““ Бухари, том 4, книга 54 (Книга за началото на Сътворението), глава 7, № 466, стр. 306.
Жените в очите на ислямското право
„Разказано от Абу Саид ал-Худри: Пророкът каза: „Не е ли свидетелството на една жена равно на половината от това на един мъж?“ Жените отговориха: „Да.“ Той каза: „Това е поради недостатъчността на женския ум.“ Бухари, том 3, книга 48 (Книга за свидетелите), глава 12, № 826, стр. 502.
„Той [Мохамед] каза: „Никога няма да успее такава нация, която постави жена за свой владетел.“ Бухари, том 9, книга 88 (Книга за изпитанията), глава 18, № 219, стр. 171.
Временен брак (Мута)
„Разказано от Али бин Аби Талиб: В деня на Хайбар Пратеникът на Аллах забрани мута (т.е. временния брак) и яденето на магарешко месо.“ Бухари, том 5, книга 59 (Книга на военните походи), глава 37, № 527, стр. 372. Бухари, том 7, книга 62 (Брак), глава 32, № 50, 52, стр. 36, 37 също обсъждат този въпрос. Повечето, но не всички сунитски мюсюлмани, не практикуват временни бракове, докато на много шиитски мюсюлмани се преподава, че това е допустимо.
Расовите отношения и Мохамед като собственик на черни роби
„Разказано от Анас: Пророкът каза: „Слушайте и се подчинявайте (на вашия водач), дори ако за ваш водач бъде назначен етиопец, чиято глава прилича на стафида.“ Бухари, том 1, книга 11 (Книга за призива за молитва), глава 54, № 662, стр. 375 (също и Ибн-и-Маджа, том 4, книга 24 (Книга за джихада), глава 39, № 2860, стр. 196) Бухари, том 1, книга 11 (Книга за призива за молитва), глава 55, № 664, стр. 376 казва същото.
Както бе споменато по-рано, Мохамед е бил собственик на роби, който е притежавал поне един черен роб. (Бухари, том 6, книга 60, глава 316, № 435, стр. 407; том 9, книга 91 („Книгата на информацията, дадена от честен човек“), глава 3, № 368, стр. 275) Мохамед е продал двама чернокожи роби, за да освободи друг роб, който се е превърнал в мюсюлманин, както е описано в „Ибн-и-Маджа“, том 4, книга 24 („Книгата на джихада“), глава 41, № 2869, стр. 202. Ето цитатите.
„Тогава си облякох дрехите и отидох в резиденцията на Пратеника на Аллах, и ето, той се намираше в една от горните си стаи, където на първото стъпало седеше един черен роб на Пратеника на Аллах.“ (Бухари, том 6, книга 60, глава 316, № 435, стр. 407)
„Разказано от Умар: Дойдох и ето, Пратеникът на Аллах се намираше в машроба (стая с балкон), а един черен роб на Пратеника на Аллах стоеше на върха на стълбите към нея.“ (Бухари, том 9, книга 91, глава 3, № 368, стр. 275)
Този случай е интересен, защото Мохамед купил роб, който се беше превърнал в мюсюлманин (вероятно, за да го освободи). Вместо да плати на бившия му господар в брой, Мохамед продаде двама от своите чернокожи роби. Расата на първия роб не се споменава, но по някаква причина е било счетено за важно да се отбележи, че двамата роби, които Мохамед продаде, бяха чернокожи, и че бяха необходими двама от тях, за да се купи този един роб.
„Джабир (Аллах да е доволен от него) се съобщава, че е казал, че един роб дошъл и се заклел във вярност към Светия Пророк (мир и благословения от Аллах да бъдат върху него) с цел емиграция (Хиджра), а Светият Пророк (мир и благословения от Аллах да бъдат върху него) не знаел, че той е роб. Тогава дошъл господарят му да го търси, след което Светият Пророк (мир и благословения от Аллах да бъдат с него) казал: „Продай ми го.“ Така той го размени за двама черни роби. След това [Мохамед] не приемаше клетва за вярност от никого, докато не го попиташе: „Той роб ли е?“ (Ибн-и-Маджа, том 4, книга 24 (Книга за джихада), глава 41, № 2869, стр. 202)
Хадисите на Бухари онлайн са достъпни на
http://cwis.usc.edu/dept/MSA/fundamentals/hadithsunnah/bukhari/
и www.usc.edu/dept/MSA/fundamentals/hadithsunnah/
Коментар за християните
Макар че може би се чувствате много благословени, че не се налага да вярвате и да практикувате тези неща, не се държете гордо. Ако не беше Божията благодат, може би щяхте да сте попаднали в такъв вид робство, при което бихте смятали, че трябва да правите тези неща, за да угаждате на Бога. Вашите приятели сунитски мюсюлмани може би не са много запознати със собствените си свещени книги и може би не знаят тези неща. Покажете им това и ги попитайте дали наистина искат да се занимават с подобни неща.
Бог иска да Го обичаме; Той иска нашите сърца и умове, както и нашето поведение и дела. Той не иска да вярваме в нечисти лечебни ритуали с мухи, нито в нечисти действия с пленници и робини. Бог иска да следваме това, което ни е научил в Своето Слово – Библията – и в Исус, Който беше повече от просто пророк, но Исая Го нарече Емануил (Бог с нас).