< Суфи мюсюлмани

Версия от 6 юли 2013 г.

Човек може да прочете мюсюлманските хадиси и да стигне до заключението, че ислямът е преди всичко легализъм, който би накарал фарисеите от времето на Исус да се почувстват като у дома си. Суфизмът представлява голям брой взаимосвързани секти в исляма, които са реакция срещу този акцент върху ритуалите и практиките. Ортодоксалният ислям говори малко за сърцето и стремежа към Бога; суфизмът твърди, че истинската религия е вътрешната истина, а не външната практика. Християнството, от друга страна, придава значение както на вътрешното, така и на външното.

Ще обсъдим суфийските вярвания, суфийските лидери, суфийските „деноминации“ като цяло, а след това ще се съсредоточим върху сравнението между суфизма и християнството.

Някои суфийски вярвания

Суфизмът винаги е твърдял, че е мюсюлмански, но е имал обтегнати отношения със сунитския и шиитския ислям. В суфитските писания се споменават християни, гностици и зороастрийци (маги). Различните суфитски школи очевидно са били повлияни от тях, както и от индийското влияние. Някои суфити водят монашески начин на живот, което може би показва християнско влияние.

Строгият ислямски закон и петте стълба на исляма са като „учител“, за когото суфиите казват, че е подходящ за другите, но те са надхвърлили нуждата от него. Вместо това суфиите следват книги, които другите мюсюлмани не следват.

Ал-Хидр/Хадир (Зеленият) е безсмъртно същество, за което суфиите вярват, че може да възвърне младостта си. Хидр може да убива хора и все пак да остава непорочен. Някои суфийски водачи твърдят, че ал-Хидр лично ги е учил.

Бухари, том 1, книга 3, глава 45, № 124, стр. 90–93, съдържа един доста дълъг хадис за ал-Хадир – съвременник на Мойсей, който бил по-учен от него. Аллах показал на Мойсей как да се срещне с ал-Хадир, а Мойсей помолил да се учи от него. Ал-Хадир предупредил Мойсей, че той не е достатъчно търпелив. След това ал-Хадир направил три неща:

1. Те помолиха мъжете на една лодка да ги вземат на борда. Екипажът, разпознавайки ал-Хадир, го направи безплатно. Ал-Хадир издърпа една дъска, за да потъне лодката, което можеше да доведе до удавяне на моряците.

2. Двамата видяха няколко момчета да си играят и ал-Хадир отсече главата на едно от момчетата, убивайки го.

3. Някои хора отказаха да дадат храна на Мойсей и ал-Хадир, а след това ал-Хадир поправи една от стените им, която беше на път да се срути.

Вярата, че човек може да бъде Едно с Бога, е основното учение на суфизма. По този начин един суфи, който е „едно с Бога“, може да се счита за самия Аллах, защото той е едно с Аллах. Това е подобно на еретичния християнски мистицизъм от Средновековието, който набляга на преживяването и твърди, че самите те могат да бъдат Бог.

Търсенето и преживяването са ключови мотиви в суфизма. Жаждата да бъдеш удовлетворен и доволен се счита за дар, а суфият живее за днес. Търсенето на Бога се сравнява с търсенето на приятелство, вино, опиянение и незаконен секс.

Тайното знание на суфитите: „Господството има тайна, която, ако бъде разкрита, би унищожила пророчеството; а пророчеството има тайна, която, ако бъде разкрита, би обезсилила знанието; и гностиците имат тайна, която, ако бъде разкрита от Бога, би обезсилила закона.“ Приписва се на ал-Тустари (починал през 896 г. сл. Хр.) (Фазлур Рахман, „Ислям“, 2-ро изд., стр. 142). „Тайната“, която би могла да доведе до убийството на суфитите от други мюсюлмани, ако те знаеха за нея, е, че те вярват, че божественото е вътре в тях, така че те могат да се считат за част от Аллах.

Прикриването (такия) е начинът, по който много екстремистки секти, а не само суфитите, оцеляват в ортодоксалния мюсюлмански свят. Прикриването е доктрина, според която е допустимо да се лъже за това, в което човек вярва и което практикува, за да избегне религиозни преследвания. Например, ученията за анихилацията се обясняват като „неотговорни“ изказвания, направени в „състояние на опиянение“, според Рахман (стр. 135). Първите мюсюлмани са практикували прикриването в Мека, според Бухари, том 9, книга 83, глава 1, № 5, стр. 3: „…Помнете, че и вие сте криели вярата си (исляма) в Мека преди това.“

Болката е елемент от суфизма. Те казват, че ако болката приближава някого към Бога, тогава болката е добра. Затова някои суфити се „бият“ с камшици, за да окървят гърба си и да си причинят болка, защото смятат, че Аллах иска от тях да постъпват така.

Почитанието (да използваме католически термин) е често срещано както в суфизма, така и в шиитския ислям. Според някои суфити Мохамед е бил първичната светлина в своето предсъществуване, а вселената се върти около някои от суфитските светци.

Етапи на суфийското преживяване

Още от около 859 г. сл. Хр., в най-ранните дни на суфизма, етапите (наричани макамат), през които се смята, че преминава един суфи, са били едно от централните вярвания. Те варират в зависимост от сектата, но ето една типична последователност.

1. Покаяние за греховете и за светския живот

2. Въздържание от светските желания.

3. Търпение в очакването да се преживее Бог

4. Благодарност за съществуването си в Бога

5. Доверие в Бога

6. Наслада от преживяването на божественото

7. Поглъщане на Аза в Божественото

8. Мнозина проповядват унищожаването на „аз“-а в Божественото

Покаяние: Когато Коранът казва да се вярва в Бога, суфиите приравняват това с отречение от света.

Насладата или опияняващото преживяване е отличителна черта на суфизма. За някои това означава просто емоционално преживяване. То често се сравнява с опиянението от вино, а други суфии наистина пият вино и се опиват. Суфиите могат да оправдаят многото препратки към виното и дори към таверните в своята религия като метафора за духовния екстаз. В крайна сметка дори хадисите казват, че мюсюлманите ще пият вино в Рая. Въпреки това много от тях наистина вярват, че е допустимо да се пие алкохол. Няколко суфийски секти пушат хашиш като част от своята религия, но мнозинството не го прави.

Поглъщането/унищожаването (фана’) е учението за заместването на човешките качества с Божествените. Това е проповядвано от Абу Язид ал-Бистами (починал през 874/877 г. сл. Хр.). Ето някои от неговите доста изненадващи изказвания:

„Слава на мен; колко велико е моето величие“

„Аз съм вашият Господ“

„Моето знаме е по-велико от това на Мохамед“

Суфийски лидери

Макар да не знаем със сигурност произхода на думата „суфи“, тя вероятно произлиза от думата „суф“, означаваща „вълна“. Ето някои от по-известните лидери.

Рабиа/Рабиа ал-Адавия (починала през 801 г. сл. Хр.) е била една от малкото жени-учителки по ислям.

Харит ал-Нухасиби (починал през 857 г. сл. Хр.) се е обърнал към рационалистичния ислям

Дху’л-Нун от Египет (починал през 859 г. сл. Хр.) формулира етапите на суфизма.

Ал-Хаким ал-Тирмиди (починал през 898 г. сл. Хр.) – той няма родствена връзка с Тирмиди, който е събрал хадисите

Джунайд от Багдад (починал през 910/911 г. сл. Хр.) е бил „трезвен суфи“, който е отричал пълното поглъщане от Бога.

Ал-Халадж (Хусейн ал-Мансур) проповядваше заместването на човешкото с божественото и се идентифицираше с Бога. Той също така проповядваше, че можеш да отидеш на хадж просто в духа си. През 922 г. сл. Хр. той беше бичуван, публично осакатен, обесен на крюк, обезглавен, а след това тялото му беше изгорено. Очевидно ортодоксалните мюсюлмани бяха недоволни от него.

Абу Наср ал-Фараби (870–950 г. сл. Хр.), роден във Фараб, Туркестан, беше известен неоплатонически философ и суфи. Той проповядваше, че Бог е „неподвижният движещ“, и запозна много хора с Аристотел.

Ал-Газали (1058–1111 г. сл. Хр.) първоначално е бил скептик, преди да стане суфи. Той се е върнал към преподаването през 1106 г., пет години преди смъртта си. Ал-Газали беше против неоплатонисткото влияние в исляма, като предпочиташе аристотеловата логика. Той написа „Възраждането на религиозните науки“, където говореше за ритуалните практики, социалните обичаи, пороците, водещи към Ада, и добродетелите, водещи към Рая. Той изигра ключова роля за постигането на известна степен на приемане на суфизма сред сунитите.

Харарас беше суфи, който се противопоставяше на самоунищожението и проповядваше учението за „преживяването“ с Бога, за възстановяването на себе си. Мир и целостност, за да изпълняваме Божиите задължения

Маулана Джалал-уддин Руми (Мохамед бен Мохамед бин Хусейн ал-Балхи) (роден през 1207 г. в Балх, Афганистан, и израснал в Рум, Турция). Умира през 1273 г. сл. Хр. Той написва една от най-популярните колекции от произведения за суфизма и основава суфийския орден Мевлевие/Маулавия. Тук няма да обсъждаме Руми, тъй като за него има цяла статия.

Суфийски ордени или „пътища“

Суфиите са били свързани с някои берберски движения и с мюсюлманите, воюващи срещу европейците в Африка. Много от яничарите са били суфии, а суфии има както в сунитския, така и в шиитския ислям. Броят на суфийските ордени е много голям според ислямския учен Фазлур Рахман в книгата му „Ислям“, стр. 157. Ето някои от основните секти.

Орденът Кадирия е основан от бившия ханбалит Абд ал-Кадир ал-Гилани, роден през 1077 г. сл. Хр. Той е една от най-старите секти, най-голямата и най-миролюбивата. Те рецитират: „Моля за прошка от Всемогъщия Бог. Слава на Бога, о, Боже! Благослови нашия господар Мохамед, неговото семейство и сподвижниците му.“ (100 пъти), „Няма друг бог освен Аллах.“ (500 пъти) (Рахман, стр. 160)

Орденът Мевлевие/Маулавия е основан от Джалал ал-Дин Руми (починал през 1273 г.). Фазлур Рахман казва, че това е основният градски орден сред турските суфити. Не трябва да се бърка с тях орденът Маулания, който турците преследват от 1925 г.

Индийският орден „Чиштия“ е основан от Му’ан ал-Дин Чиши (1141–1236 г. сл. Хр.). Те извършват поклонения до гроба му, както е правил и Акбар, императорът на Индия. Те са пацифисти, които се различават от много мюсюлмани в това, че считат отмъщението за погрешно. За разлика от много суфити, те не вярват в прикриването на вярата. Докато повечето мюсюлмани искат ислямска държава, те вярват, че не трябва да се намесват в управлението. Това е въпреки многобройните сунитски хадиси за ислямското управление. Те практикуват регулиране на дишането, както правят йогите. Основната им книга е „Авайф ал-Ма-ариф“.

Орденът „Хваджаган“ в Централна Азия даде началото на „Ясавия“ – най-старият турски орден. Баха’ ал-Дин от Бухара (починал през 1389 г. сл. Хр.) беше член на ордена „Хваджаган“, който го напусна и основана ордена „Накшбандия“ в Индия. Те обаче твърдяха, че техният орден произхожда от Абу Бакр, което показва, че се определят като сунити.

Персийският орден „Субхавардия“ е основан от Умар ал-Сухраварди (починал през 1236 г.). Той твърди, че всъщност произхожда от халифа Умар, така че също принадлежи към сунитския лагер. Разпространен е в Индия, Пакистан и Афганистан.

Орденът Рифа’ия е основан от Ахмад ал-Рифа’и (починал през 1182 г.). Той е разпространен в Турция, Египет и Югоизточна Азия.

Орденът „Са’дия“/„Джибавия“ според преданията е основан от Са’д ал-Дин (починал през 1300 г. в Дамаск).

Орденът „Санусия“ се отличава с доктрината си за 60 000 светлини. Акцентът, който поставят върху светлината, напомня някои гностически учения.

Орденът Тиджания в Африка е основан около 1781 г. във Фес от Ахмад ал-Тиджани (починал през 1815 г.). Той произхожда от персийския орден Халвати/Халватия, основан от Умар ал-Халвати (починал през 1398 г.). Този орден е разпространен в Турция, Египет и Северозападна Африка. Той произлиза от ордена „Шадили“. От „Шадилия“ през 1847 г. се отделя орденът „Мадония“, който е бил съперник на ордена „Санусия“.

Още странни ордени

Бекташи/Бекташия произлиза от ордена Явавия, който на свой ред произлиза от ордена Хваджаган. Той съдържа елементи на шаманизъм, шиитски ислям и известно християнско влияние. Това е била ислямската секта, популярна сред еничарите, и днес тя продължава да съществува в Албания. Те вярват в „Троица“ от Аллах, Мохамед и Али. Те посрещат новите членове с (алкохолно) вино, хляб и сирене.

Каландрите/Календерите са били суфитски орден, който не е бил строго обвързан с исляма и е включвал много предислямски учения. Те са въстанали срещу турците през 1526–1527 г. Диванът на Хафез ги споменава в негативна светлина.

Ма-Мин Хсин в края на XVIII век основава суфийски орден в Китай.

Ибн ел/ал-Араби от Мурсия (в Испания) основава пантеистичен орден, като твърди, че всичко е част от Бога. Една от малкото жени лидери е неговата суфистка учителка Фатима бинт Валия („Суфиите“, стр. 159)

Опитът трябва да бъде с истинския Бог

Според Корана Мохамед е имал мистични преживявания. Докато повечето мюсюлмани смятат, че никой друг не трябва да има такъв вид мистична връзка, суфиите смятат, че и те трябва да имат тези мистични преживявания. Докато несуфийският ислям обсъжда Бога, суфиите искат да търсят преживяване с Бога.

Преживяването, което противоречи на Божието откровение, е измамно преживяване. Поклонението и молитвата не са непременно добри; това зависи от обекта на поклонението и молитвата. Мюсюлманите са съгласни с християните, че Мойсей, Давид, Исус и други са ни предали послания от Бога. Ако не следваме това, което Бог е откроил, тогава не следваме Бога. Исус каза: „…Ако някой Ме обича, ще пази Моето слово. Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще обитаваме у него. Който не Ме обича, не пази думите Ми. Думата, която чувате, не е Моя, а е от Отца, Който Ме е изпратил. Всичко това ви казах, докато още съм с вас. Но Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви го давам, както го дава светът. ” (Йоан 14:23-27а) – в ръкописите p66, ок. 125–150 г. сл. Хр. и p75, 175–255 г. сл. Хр.

Целта на всяка религия е ли действието или съзерцанието? Практическият отговор е различен за суфийския и несуфийския ислям. Християнството предлага трети отговор: целта на истинската религия е Бог. Християнството включва действие, съзерцание и вяра, но се фокусира преди всичко върху това да угажда на Бога. То не се състои само в спазването на правила, нито само в търсенето на преживявания.

Реакциите на основното мюсюлманско течение към суфизма

Сура 42:51 гласи: „Не е подобаващо за човек Бог да му говори, освен чрез вдъхновение, или отзад завеса, или чрез изпращане на Пратеник, който да разкрие, с Божието позволение, това, което Бог желае: защото Той е Всевишният, Всемъдрият.“ Сура 42:51

Реакциите към суфизма включват толерантност, противопоставяне и екзекуция. Съществува антисуфитски хадис, който явно е измислен. От друга страна, много мюсюлмани, които не са суфити, са запознати със суфизма, изпитват уважение към него и четат част от суфитската поезия. Ранните суфии като ал-Халадж открито заявяваха, че са Бог; ал-Халадж беше екзекутиран, а след това тялото му беше осакатено. По-късни суфии като Руми все още говорят с благосклонност за ал-Халадж, включително за неговото прочуто изявление „Слава на мен“.

Суфиите бяха преследвани в Иран по времето на Хомейни, но и много сунити ги преследваха. Други проявяваха толерантност към суфиите; а много от войниците в османската армия бяха суфии.

Сравнение между суфизма и християнството

Суфизмът е изражение на исляма, но суфитите имат по-високо мнение за ученията на Исус, отколкото повечето мюсюлмани. В един краен случай книгата на суфийския учител Джавад Нуркбш от ордена Нихматуллахи, озаглавена „Исус в очите на суфитите“, твърди, че суфитите гледат на Исус много повече, отколкото на Мохамед, като източник на вдъхновение, напътствие и пример за подражание! Повечето суфити обаче не биха казали това, а не всички суфити признават, че Исус е по-божествен, отколкото може да бъде всеки друг.

Човек би могъл да се опита да сравни суфийския ислям с християнството, тъй като и двете се фокусират върху преживяването. Източниците са посочени в края, за да можете да проверите дали ще успеете да отгатнете кое е кое.

Централен акцент

„О, ГОСПОДИ, наши Господи, колко величествено е Твоето име по цялата земя!“ (Псалом 8:1, говори Давид)

„Аз съм добре запазената плоча“ Това е интересно, защото сура 85:20-22 казва, че именно Коранът е запазен върху плоча [в Рая].

„Казах на ***: „Ти си моят Господ; нямам нищо добро освен Теб.“ (Псалом 16:2; *** е ГОСПОД)

Той също така каза: „Видях *** да върви около мен.“ За Бога се казва: „Твоето послушание към мен е по-голямо от моето послушание към Теб.“ *** са „Кааба“

(Казано от Баязид Бестами (починал през 874/877 г. сл. Хр.) и взето от „The Essential Rumi“, стр. 288.)

„Останете в Мен, и Аз ще остана във вас. Както никое клонче не може да дава плод само по себе си, ако не остане в лозата, така и вие не можете да давате плод, ако не останете в Мен. Аз съм лозата, а вие сте клончетата. Който остане в Мен, и Аз в него, той ще дава много плод. Защото без Мен не можете да правите нищо.“ Исус в Йоан 15:1:4-6

Гледната точка към самите нас

„Нищо не правете от егоистична амбиция или суетна гордост, а в смирение считайте другите за по-важни от себе си. Всеки от вас нека не гледа само на собствените си интереси, но и на интересите на другите. Нека бъде във вас същото съзнание, което беше и в ***“ (Павел говори във Филипяни 2:3-5а. *** е Христос Исус.)

„Слава на мен… Колко велико е моето величие/слава… Аз съм вашият Господ… Моето знаме е по-велико от това на ***.“ (Бестами, починал през 874/877 г. *** е Мохамед.)

Търсене

„С цялото си сърце Те търся; не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди. Скрих Твоето слово в сърцето си, за да не съгреша против Теб.“ Псалом 119:10-11

„О, Боже, Ти си моят Бог. Искрено Те търся; душата ми жадува за Теб. Тялото ми копнее за Теб в суха и изтощена земя без вода.“ (Псалом 63:1 Давид говори от пустинята на Юда.)

„Това опиянение започна в някаква друга кръчма. Когато се върна на онова място, ще бъда напълно трезвен. А засега съм като птица от друг континент, седяща в тази волиера.“ (От антологията „Сафа“, цитирано от „The Essential Rumi“, стр. 2)

„Покажи ми Твоите пътища, о ***; научи ме на Твоите пътеки. Води ме в Твоята истина и ме учи, защото Ти си Богът на моето Спасение; цял ден Те чакам. Помни, о ***, Твоето милосърдие и любяща преданост, защото те са от век на век. “ Псалом 25:4-6 (Давид говори. *** е ГОСПОД)

Молитва и медитация

„Внимавай в гласа на моят вик, Царю мой и Боже мой, защото към Теб се моля. Сутрин, о ГОСПОДИ, Ти чуваш гласа ми; призори излагам молбата си пред Теб и чакам с надежда.“ (Псалом 5:2-3 Говори Давид)

„Нека думите на устата ми и размислите на сърцето ми бъдат благоугодни пред Теб, Господи, моя Скала и мой ***“ (Псалом19:14 . *** е Изкупител.)

„*** беше научен на тайна доктрина от *** и му беше казано да не я разкрива, затова той я прошепна в устата на един кладенец. Понякога няма с кого да говориш. Трябва просто да тръгнеш сам.“ Първият *** е Али, а вторият *** е Мохамед. (Матнави 4:275-486, взето от „The Essential Rumi“, стр. 195)

Метафори за виното

„Ти си изпълнил сърцето ми с по-голяма радост, отколкото когато зърното и новото вино [на другите] изобилстват.“ (Пс. 4:7)

„Аз съм пиещият вино, виното и виночерпецът“ (думи на Бестами, починал през 874/877 г. сл. Хр.) от „The Essential Rumi“, стр. 288)

„Не се опивайте с вино, което води до безразсъдна недискретност. Вместо това, бъдете изпълнени с Духа.“ Ефесяни 5:18

„Щастлива е главата ми: и с висок вик говоря, казвайки: „Подуха на живота от чашата търся.“ На лицето на винената опияненост не седи мрачността на аскетизма. Аз съм ученикът на хирка, пиещ утайката, с приятен нрав. … Вино, донеси го, по решение на ***, от чистото сърце, за да измия праха на лицемерието с Благодатта на чашата.“ (Диван на Хафез, стр. 399. *** е Хафиз, прякорът на поета.

Метафори за храната и даването

„Душата ми е удовлетворена като с най-богатата храна; с радостни устни устата ми ще Те прославят.“ (Псалм 63:5)

Един *** почука на вратата на една къща, за да помоли за парче сух хляб, или влажен – нямаше значение.

„Това не е пекарна“, каза собственикът.

„Може би имате малко хрущял тогава?“

„Прилича ли това на месарница?“

„Малко брашно?“

„Чувате ли мелничен камък?“

„Малко вода?“

„Това не е кладенец.“

Каквото и да поискаше ***, мъжът отговаряше с някаква уморена шега и отказваше да му даде каквото и да било.

Накрая *** влезе тичайки в къщата, вдигна робата си и се наведе, сякаш да [използва тоалетната]

„Ей, ей!“

„Мълчи, тъжен човече. Пустото място е чудесно за облекчаване, а тъй като тук няма нито живо същество, нито средства за прехрана, то се нуждае от торене.“

(„The Essential Rumi“, стр. 116–117, от „Маснави“ 6:1250–1257) *** е дервиш.

Суфийски религиозни книги

„Ал-хикам“ („Мъдри изречения“), съставени от Ибн 'Ата’ Аллах (починал през 1309 г.)

„Матнави“/„Месневи“ – шест книги от Руми с 30 000–40 000 стиха (1258–1273 г. сл. Хр.)

„Диван“ на Хафез – Има около дванадесет основни жанра в персийската поезия, а Хафез се откроява като „Шекспир“ на един от тях.

Източници за суфизма

Шах, Идрис. „Суфите“. Anchor Books, 1971 г., 451 стр.

Маккъри, Дон. „Въведение в исляма: суфизмът“ (аудиокасета)

Рахман, Фазлур. „Ислям“, 2-ро издание. University of Chicago Press, 1979 г.