(Защо ислямът на Мохамед и ранните мюсюлмани твърдят, че самоубийствените атентатори отиват в ада)
Юни 2006
Хадисите на шариатския ислям са в пълно съгласие помежду си, с „Мувата“ и с ранната мюсюлманска история по следния въпрос: мюсюлманин, който се самоубие, отива в ада. Единственото изключение е, че човек, който не е имал намерение да се самоубие, а се е самоубил случайно, не попада под това проклятие.
Кузман, мюсюлмански воин в ада
Бухари, том 5, книга 59, № 515, стр. 364, и том 5, книга 59, № 518, стр. 376, разказват за един мюсюлмански воин, който бил тежко ранен, затова извадил няколко стрели от колчана си, убил се и отишъл в ада. Ето цитатът: Бухари, том 5, книга 59, № 515, стр. 364: „Разказано от Абу Хурайра: Ние бяхме свидетели на (битката при) Хайбар. Пратеникът на Аллах каза за един от онези, които бяха с него и твърдяха, че са мюсюлмани: „Този (човек) е от обитателите на адския огън.“ Когато битката започна, този човек се сражаваше толкова яростно и храбро, че получи много рани. Някои от хората бяха на път да се усъмнят (в думите на Пророка), но мъжът, усещайки болката от раните си, пъхна ръка в колчана си и извади от него няколко стрели, с които се самоуби (т.е. отне си живота). Тогава някои мъже сред мюсюлманите дотичаха набързо и казаха: „О, Пратенико на Аллах! Аллах потвърди думите ти; еди-кой си се самоуби.“ Пророкът каза: „О, еди-кой си! Стани и обяви, че никой освен вярващ няма да влезе в Рая и че Аллах може да подкрепи (тази) религия с нечист (зъл) и порочен човек.“
Един ранен мюсюлманин се самоуби. Мохамед не се помоли за него, както правеше за другите мюсюлмани. Ибн-и-Маджа, том 2, книга 6, № 1526, стр. 409
Мохамед каза, че един мюсюлманин е обречен на огъня. Мюсюлманинът се сражавал храбро, получил много рани и поради болката се самоубил, така че Мохамед се оказа прав. Бухари, том 8, книга 77, № 603–604, стр. 393–395
Кузман беше воин на мюсюлманите, който се самоуби поради раните си. Неговият акт на самоубийство потвърди пророчеството на Мохамед, че той е един от обитателите на адския огън. ал-Табари, том 7, стр. 135–136
„…Когато бяхме в разгара на битката, този човек се сражаваше отчаяно и беше ранен. Казаха: „Пратенико на Аллах, човекът, когото първо нарече обитател на Огъня (Ада), се сражаваше отчаяно и умря.“ Тогава Пратеникът на Аллах (мир на него) отбеляза: „Той беше обречен на Огъня (на Ада). Някои мъже бяха на ръба на съмнението (относно съдбата му), когато се каза, че той не е мъртъв, а смъртоносно ранен. Когато настъпи нощта, той не можа да издържи (болката от) раната си и се самоуби.“ Сахих Муслим, том 1, книга 1, № 205, стр. 63
Болен човек, който си отряза ставите на пръстите
Един мюсюлманин дошъл в Медина, заболял и си прерязал ставите на пръстите. Кръвта течала, докато не умрял. След това Туфайл, син на 'Амр, го видял в сън; той бил простен от Аллах, а ръцете му били превързани. „Сахих Муслим“, том 1, книга 1, № 211, стр. 66
Мюсюлманите, които се самоубиват, биват наказани вечно с това, с което са се самоубили
Хората, които се самоубиват, отиват в Ада. „Сахих Муслим“, том 1, книга 1, № 199, 201, 202, стр. 62.
Самоубийство: „…Който се е самоубил с нещо, ще бъде измъчван в Деня на възкресението именно с това нещо…“ Сахих Муслим, том 1, книга 1, № 201, стр. 62
Онези, които се самоубиват, като се хвърлят от планина, с отрова, с желязно оръжие и т.н., ще бъдат наказани вечно в Ада с това, с което са се самоубили. Бухари, том 7, книга 71, № 670, стр. 450–451
Онези, които се самоубиват чрез падане от височина, отрова или намушкване, отиват в Ада. „Сунан Наса’и“, том 2, № 1969, стр. 496
Човек, който се самоубие с отрова, ще пие отровата вечно в Ада. Ибн-и-Маджа, том 5, книга 31, № 3460, стр. 16
Общи предупреждения
Халид бин Са’д бин Нуфайл би се самоубил, ако знаеше, че това ще го освободи от греха му и ще угоди на Аллах, но той свидетелства, че това е забранено, затова не го направи. ал-Табари, том 20, стр. 84
Амир – изключението
Амир се опитал да удари един евреин, но острието на меча му се обърнало и той случайно се ударил в собствения си крак и умрял. Мюсюлманите се страхували, че делата на Амир са били загубени (че ще отиде в Ада) поради самоубийството. Мохамед обаче казал, че Амир е получил двойна награда, така че случайно самоубийство не изпраща никого в Ада. Бухари, том 5, книга 59, № 509, стр. 359–360
Мохамед някога сам е мислил да се самоубие
ал-Табари, том 6, стр. xxxix, xl, 68–73. Отидох при Хадиджа и казах: „Овийте ме! Овийте ме!“ Когато ужасът ме напусна, той дойде при мен и каза: „Мохамед, ти си Пратеникът на Бога.“ Той (Мохамед) каза: Бях мислил да се хвърля от скалистата върха на планината, но той ми се яви, докато мислех за това, и каза: „Мохамед, аз съм Гавраил, а ти си Пратеникът на Бога.“ Тогава той каза: „Рецитирай!“ Аз попитах: „Какво да рецитирам?“ Той ме хвана и ме стисна силно три пъти, докато почти се задуших и бях напълно изтощен; след това каза: „Рецитирай в името на твоя Господ, Който е сътворил“, и аз го рецитирах... (стр. 69) Гавраил дойде при Мохамед и каза: „О, Мохамед, рецитирай!“ Той отговори: „Не мога да рецитирам.“ Гавраил се нахвърли върху него и после пак каза: „О, Мохамед, рецитирай!“ Той отговори: „Не мога да рецитирам“, и Гавраил отново се нахвърли върху него... (стр. 70) „След това той отиде при Хадиджа и каза: „Хадиджа, мисля, че съм полудял.“ „Не, кълна се в Бога“, отговори тя. „Твоят Господ никога не би ти сторил такова нещо. Ти никога не си извършил злодеяние.“
Има още на стр. 71–73, но по същество е повторение.
Заключение
Има много хора, дори мюсюлмани, които казват противоречиви неща за исляма. Някои имами казват, че самоубийствените атентатори отиват в ада, други казват, че отиват в рая. Въпреки това, ако пренебрегнем нововъведенията, въведени от хората 1 400 години след Мохамед, и погледнем само към това, което Мохамед и ранните мюсюлмани са казвали и практикували, става ясно, че ислямът на Мохамед (а не ислямът на някой друг) е учил, че всички мюсюлмани, които се самоубиват, отиват в ада. Единственото изключение са хората, които са се самоубили случайно.
Вижте www.Muslimhope.com за още статии.