< Отговори на възраженията на мюсюлманите срещу Библията 2

Въпрос 1: Целуна ли Юда Исус в нощта на ареста Му?
(а) Да (Матей 26:48-50). (б) Не. Юда не е могъл да се приближи достатъчно до Исус, за да го целуне (Йоан 18:3-12).

Отговор: Да, Юда целуна Исус. В Йоан 18:3-12 не се казва, че Юда не е целунал Исус или че не е могъл да се приближи достатъчно. Не забравяйте, че Исус излезе напред в Йоан 18:4

Въпрос 2: Какво каза Исус за отричането на Петър?
(а) „Петълът няма да пропее, докато не Ме отречеш три пъти“ (Йоан13:38 ).

(б) „Преди петелът да пропее два пъти, ти ще Ме отречеш три пъти“ (Марко14:30 ). Когато петелът пропя веднъж, трите отричания все още не бяха завършени (вж. Марко 14:72). Следователно предсказанието (а) не се сбъдна.
Отговор: Матей 26:34, Лука 22:34 и Йоан 13:38 казват, че преди петелът да пропее (неуказан брой пъти), Петър ще се отрече от Исус три пъти. Марко14:30 казва, че преди петелът да пропее два пъти, Петър ще се отрече от Исус три пъти.

1. Първото отричане е в Матей 26:70, Марк 14:68 и Лука 22:57.

2. Второто отричане е в Матей 26:72, Марк 14:70 и Лука 22:58

3. Третото отричане е в Матей 26:74, Марк 14:71 и Лука 22:60.

Петелът пропя за втори път в Матей 26:75, Марко 14:72 и Лука 22:60. Писанието не уточнява дали петелът е пропял и двата пъти след третото отричане на Петър, или дали е пропял веднъж по-рано, а вторият път – след третото отричане на Петър. Във всеки случай това няма голямо значение.

Въпрос 3: Носил ли е Исус собствения си кръст? (а) Да (Йоан19:17 ). (б) Не (Матей 27:31-32).
Отговор: Да, Исус е носил собствения си кръст през по-голямата част от пътя. Въпреки това, Исус не е могъл да го носи до края, затова Симон от Киринея го е носил част от пътя (Матей 27:32; Марко 15:21; Лука 23:26)

Въпрос 4: В Мат. 27:50–51; Марк 15:37–38, умря ли Исус, преди завесата на храма да се разкъса? (а) Да (Матей 27:50–51; Марк15:37 –38). (б) Не. След като завесата се разкъса, Исус извика със силен глас: „Отец, в Твоите ръце предавам духа Си!“ И като каза това, издъхна (Лука23:45 –46).
Отговор: В Матей 27:50-51 се казва, че двете събития са се случили едновременно. Марко и Лука не уточняват реда им.

Въпрос 5: Къде беше Исус в шестия час на деня на разпъването? (а) На кръста (Марко15:23 ). (б) В съда на Пилат (Йоан19:14 ).
Отговор: Марко е използвал еврейския ден, който започва в 6:00 ч. сутринта, така че Исус е бил на кръста в 12:00 ч. на обяд. Йоан, който пише предимно за езически читатели, е използвал римския ден (Йоан 1:39; 4:6; 19:14), който започва в полунощ, и Исус все още е бил в съда на Пилат в 6:00 ч. сутринта. Вижте „Енциклопедия на библейските затруднения“, стр. 363–364, и „Когато критиците питат“, стр. 376, за повече информация.

Въпрос 6: Евангелията казват, че заедно с Исус са били разпънати двама разбойници. И двамата ли се подиграваха на Исус? (а) Да (Марко15:32 ). (б) Не. Единият от тях се подиграваше на Исус, а другият го защитаваше (Лука23:43 ).
Отговор: И двамата разбойници първоначално се подиграваха на Исус. По-късно обаче разбойникът отдясно го защити.

Въпрос 7: Възнесе ли се Исус в Рая в същия ден, в който беше разпънат?
(а) Да. Той каза на разбойника, който го защити: „Днес ще бъдеш с Мен в Рая“ (Лука23:43 ).
(б) Не. Два дни по-късно Той каза на Мария Магдалина: „Аз още не съм се възнесъл при Отеца“ (Йоан20:17 ).
О: За да отговорите на този въпрос, трябва да разберете християнското богословие. Раят и Небесата са различни места. Апокрифната литература показва, че слушателите, пред които Исус е говорил – евреите – са разбирали, че в отвъдния живот има две места: затвора и рая. Райът, наричан още „лоното на Авраам“ в Лука16:22 , е мястото, където отиваха благочестивите хора преди времето на Исус, докато Той не възкръсна от мъртвите. След като Исус слезе на земята и обяви победа над Сатана, Той се възнесе на небето, водейки пленниците [на смъртта] в своя шлейф (Ефесяни 4:8), и всички хора, които са следвали Бога в времената преди Исус, отидоха на небето заедно с Него.

Въпрос 8: Каква беше точната формулировка на кръста?

(а) „Това е Исус, Царят на юдеите“ (Матей 27:37).

(б) „Царят на юдеите“ (Марко15:26 )

(в) „Това е Царят на юдеите“ (Лука 23:3).
(г) „Исус от Назарет, Царят на юдеите“ (Йоан19:19 ).
Отговор: Йоан19:20 ни дава отговора, като казва, че надписът е бил написан на три езика: латински, иврит и гръцки. Евангелистите казват:

Матей 27:37 казва: „Това е Исус, Царят на юдеите.“

Марко15:26 Царят на юдеите.

Лука 23:38. Това е Царят на юдеите.

Йоан19:19 „Исус от Назарет, Царят на юдеите“

Древните автори често преразказваха думите им. Това, което имаме тук, е точно, но не е прецизно. Така например, ако един автор е казал: „Това е Исус, цар на юдеите“, а друг е казал: „цар на юдеите“, и двамата биха могли да записват едно и също изявление. Първият автор просто е записал по-голяма част от изявлението, отколкото вторият.

Папий, ученик на апостол Йоан, отбелязва, че Евангелието от Матей първоначално е било написано на езика на евреите (арамейски?) и след това преведено на гръцки. Останалите автори са писали на гръцки. По този начин има превод между изреченията и това, което са записали авторите на Евангелията.

Независимо от разликите между трите описания, Марко изглежда просто е записал това, което е общо за всички тях.

Въпрос 9: Исус беше ли разпънат на кръста през деня преди пасхалната вечеря или през деня след нея?
(а) След (Марко14:12 –17) [също Матей 26:17].
(б) Преди. Преди празника Пасха (Йоан 13:1) Юда излезе
нощта (Йоан13:30 ). Останалите ученици помислиха, че излиза да купи
необходимото за приготвянето на пасхалната вечеря (Йоан13:29 ). Когато Исус беше
арестуван, юдеите не влязоха в съдебната зала на Пилат, защото искаха
да останат чисти, за да ядат Пасхата (Йоан18:28 ). Когато присъдата беше
произнесена срещу Исус, беше около шестия час в деня на
подготовката за Пасхата (Йоан19:14 ).
О: Това беше преди съботата, когато обикновено се празнуваше Пасхата, но след Тайната вечеря, която беше пасхална трапеза с един ден по-рано. Четири точки за отговора.

1. И четирите евангелия са единодушни, че Исус е бил разпънат в петък, точно преди началото на истинската Пасха (Матей 27:62; Марко15:42 ; Лука 23:54; Йоан 18:28).

2. Тайната вечеря се състоя в петък, ден преди Пасхата. Всъщност това беше пасхална трапеза (Марко 15:16-17; Лука 22:15). Въпреки това, или а) Исус празнуваше Пасхата необичайно рано, защото на следващия ден нямаше да е „на разположение“, или б) много други евреи също празнуваха Пасхата рано, за да има достатъчно място за всички. Така или иначе, Исус „много желаеше да яде тази Пасха с вас, преди да пострада“. В Лука 22:15

3. Изразът „първият ден от Празника на безквасните хлябове“ в Марко 14:12

В „NIV Study Bible“, стр. 1522, се казва: „първият ден от Празника на безквасните хлябове“. Обикновено това би означавало 15-ия ден от Нисан, денят след Пасхата (виж бележката към ст. 1). Въпреки това добавената фраза „когато беше обичайно да се принася пасхалното агне“ ясно показва, че се има предвид 14-ия ден от Нисан, тъй като пасхалните агнета се заколваха на този ден (Изх. 12:6). Цялото осемдневно празнуване понякога се наричаше Празникът на безквасните хлябове и има доказателства, че 14-ият ден от Нисан може да е бил неофициално наричан „първият ден на безквасните хлябове“.

4. Ето библейските стихове, които показват, че Исус е бил разпънат в петък.

Матей 27:62 казва, че е бил денят след Деня на подготовката [т.е. съботата], когато е бил назначен страж при гроба. Матей 28:1 казва, че денят след това е бил „след съботата“.

Марко15:42 и Лука23:54 и двата казват, че когато Исус е умрял, е бил Денят на подготовката преди съботата. С други думи, това е било преди залез слънце в петък.

Йоан 13:1 не доказва тезата тук. Макар че всъщност съм съгласен с питащия, че Йоан 13:1 е било преди Тайната вечеря и повече от 24 часа преди Пасхата, някой друг би могъл да тълкува Йоан 13:1 като събитие, случило се преди Пасхата.

Йоан 13:29-30 не е от значение тук, защото не уточнява кой празник е, а празникът на безквасните хлябове е продължавал една седмица.

Йоан18:28 Нощта на ареста на Исус беше нощта преди Пасхата, защото юдеите искаха да останат ритуално чисти до Пасхата. Ако бяха влезли, щяха да се считат за ритуално нечисти до следващия залез. Това означава, че арестът е трябвало да бъде в четвъртък вечер, а не в петък вечер или в сряда вечер.

Йоан19:14 казва, че разпъването е било в деня на подготовката (параскеуе) за Пасхата. Денят на подготовката за Пасхата е от залез слънце в четвъртък вечер до залез слънце в петък вечер, т.е. включва по-голямата част от петъка. Като странична бележка, съвременната гръцка дума за петък е „параскеуе“.

Вижте „When Critics Ask“, стр. 375, „Hard Sayings of the Bible“, стр. 448–449, и „Encyclopedia of Bible Difficulties“, стр. 375, за повече информация защо Исус е бил разпънат в петък.

Въпрос 10: Молил ли се е Исус на Отеца да избегне разпъването?
(а) Да – в Матей 26:39; Марко 14:36; Лука 22:42. (б) Не – в Йоан 12:27.
Отговор: Исус не се е молил да се предотврати разпъването. В Гетсиманската градина Исус се е молил: „Ако е възможно, нека тази чаша ме отмине; но нека бъде Твоята воля, а не моята.“ След като се е молил усърдно, Исус е осъзнал, че чашата няма да го отмине, и както показва Йоан 12:27, Исус е осъзнал, че е дошъл именно за този час.

Въпрос 11: В евангелията, където се казва, че Исус се е молил [ако е възможно] да избегне кръста, колко пъти се е отдалечавал от учениците Си, за да се моли?
(а) Три пъти (Матей 26:36–46 и Марко14:32 –42).
(б) Един път. Няма място за още два пъти. (Лука 22:39–46).
Отговор: Исус се отдалечаваше, за да се моли, три пъти, и при завръщането си и трите пъти ги намираше да спят, както се казва в Матей 26:36–46 и Марко 14:32–42. Няма проблем с Лука, тъй като той или описва само третия път, когато се е молил (и третия път, когато те са спали), или ги обединява, като споменава един от трите пъти, когато Исус е излязъл, и последния път, когато те са спали.

Въпрос 12: Матей и Марко са единодушни, че Исус се е оттеглил и се е молил три пъти. Какви са били думите на втората молитва?
(а) Марко не посочва думите, но казва, че те са били същите като в първата молитва „ “ (Марко14:39 ).
(б) Матей ни дава думите и можем да видим, че те не са същите като в първата (Матей 26:42).
О: Въпреки че евангелистите са перифразирали и не са записали всяка дума, Марко е прав; двете молитви са еднакви по смисъл.

Първият път, когато се моли:

Матей 26:39 за първи път казва: „Отец Мой, ако е възможно, нека тази чаша мине от Мен. Но не както Аз искам, а както Ти искаш.“

В Марко 14:35-36 се казва: „Като отиде малко по-нататък, Той падна на земята и се молеше, ако е възможно, този час да отмине от Него. „Аба, Отец“, каза Той, „всичко е възможно за Теб. Отнеми тази чаша от Мен. Но не както Аз искам, а както Ти искаш.“

Втора молитва:

Матей 26:42: „Отец Мой, ако тази чаша не може да мине, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“
Марко14:39 се казва: „Отново се оттегли и се молеше, като казваше същото.“

Един или повече пъти по време на молитвата:

Лука 22:42,44 казва: „Отец, ако е по Твоята воля, отнеми тази чаша от Мен. Но не Моята воля, а Твоята да бъде.“ (44) И като беше в мъка, Той се молеше още по-усърдно…“

Помислете колко време би отнело да се произнесе един от тези стихове: може би 5 секунди. Наистина ли мислите, че Исус се е оттеглил на кратко разстояние, се е молил пет секунди и се е върнал, за да намери всички ученици заспали? – Очевидно не. Евангелистите са писали така, че обективните немюсюлмански читатели да предположат, че това е обобщение на по-дълъг период от време.

Мюсюлманските читатели може би си мислят друго, защото за правоверните мюсюлмани молитвата е нещо съвсем различно от това в християнството. Веднъж, след като проведохме библейско изучаване с един мюсюлманин, аз се помолих, а след края на молитвата мюсюлманинът ме погледна странно. Той каза: „Звучеше така, сякаш тази молитва не е била записана.“ Аз отговорих: „Разбира се, че не е – аз се молех на Бога с това, което беше в сърцето ми.“ Той ми обясни, че те се молят само с молитви, които са записани. За повечето (но не за всички) мюсюлмани молитвата е механично повтаряне на наизустени молитви. Мюсюлманските хадиси говорят много за молитвата. Хадисите на Бухари съдържат 433 страници (815 хадиса) за молитвата, „Сахих Муслим“ – 263 страници (1505 хадиса), а „Фикх-ус-Сунна“ – 288 страници. В тях има всичко за времената, механиката, движенията на тялото, кога молитвата е забранена и т.н. И все пак никъде в тези сухи страници няма нищо за това да се молиш, за да кажеш на Бог как се чувстваш или какво желаеш.

Въпрос 13: Какво каза стотникът, когато Исус умря?
(а) „Наистина този човек беше невинен“ [или този човек беше праведен]. (Лука 23:47).
(б) „Наистина този човек беше Синът Божий“ (Марко15:39 ; Матей 27:54).
Отговор: Стопанът вероятно е казал и двете, и е възможно да е изрекъл тези две изречения в който и да е ред. Лично аз обаче склонявам към това, че той е казал думите от Лука, преди да осъзнае, че Исус е Божият Син.

Въпрос 14: Когато Исус каза: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“, на какъв език говореше?
(а) Иврит: думите са „Ели, Ели...“ (Матей 27:46).
(б) Арамейски: думите са „Елои, Елои...“ (Марко15:34 ).
Отговор: Евангелието от Марк, написано на гръцки, предава думите на арамейски, така че вероятно е било на арамейски. Според Папий, Евангелието от Матей първоначално е било написано на иврит. Впоследствие обаче Матей е бил преведен на гръцки, но ивритското „Ели, Ели…“ е било запазено.

Въпрос 15: Според евангелията какви са били последните думи на Исус преди смъртта Му?
(а) „Отец, в Твоите ръце предавам духа Си!“ (Лука 23:46).
(б) „Свърши се“ (Йоан19:30 ).
Отговор: „Свърши се“ са последните думи, които Йоан е записал, макар че нищо не изключва Той да е казал нещо друго между това и окончателното навеждане на главата Му. Лука 23:46а казва, че Исус е говорил точно преди да умре, така че вероятно това е последната фраза. Въпреки това, формулировката и на двете би позволила и двете възможности.

Забележка: предишните въпроси бяха дребнави и незначителни. При последните три въпроса е хубаво най-накрая да видим някои по-съдържателни и значими въпроси.

Въпрос 16: Къде е справедливостта в това да ни наказват за греха на Адам? Самата Библия казва, че децата няма да бъдат наказвани за греховете на родителите си (Второзаконие 24:16). Освен това, ако Бог наистина е създал Адам, без той да познава доброто и злото (Битие3:22 ), как би могло да бъде справедливо такова сурово и трайно наказание като смъртта за Адам и всичките му потомци? Нашите светски съдилища са по-справедливи от Бога, когато проявяват милост към хора, които не могат да разграничат доброто от злото, като например децата и хората с умствени увреждания. И защо тази доктрина за Първородения грях не се среща никъде в Библията, освен в писанията на Павел?
О: Всъщност това са два въпроса в един: справедливост за потомците на Адам и справедливост за самия Адам.

I. Справедливост за потомците на Адам

Ние не сме наказани за греха на Адам, а за нашия собствен. Ние понасяме последствията от греха на Адам, включително греховната природа и смъртта, но всеки умира за собствения си грях, а не за този на друг (Езекиил 18). Между другото, дори Мохамед в хадисите и ранната мюсюлманска история учи нещо подобно.

Първороден грях, свързан с Адам, включва поклонението пред други освен Аллах и убийството. Бухари, том 4, № 551–552, стр. 347–348

Адам носи съучастие за всяка душа, която е неправомерно убита. ал-Табари, том 1, стр. 315

Има обаче и допълнително учение относно жените: Ева първоначално е била умна; Аллах я е направил глупава след грехопадението на Адам и Ева. ал-Табари, том 1, стр. 280, 281

II. Справедливост за Адам

Адам не е знаел какво е да си грешен, да се съпротивляваш на естествения импулс да вършиш зло или какво е злото като цяло. На Адам и Ева просто е бил даден ясен избор: да се подчинят или да не се подчинят. По същия начин, що се отнася до последствията от нашето неподчинение, не можем да твърдим, че е било несправедливо, защото не сме знаели всички последствия, ако не се подчиним. Бог ни дава избор и ние можем да се подчиним или да не се подчиним.

Въпрос 17: Къде е справедливостта в наказанието на Исус за нашите грехове? Ако нашите съдилища приеха наказанието на някой друг вместо престъпника, ние не бихме казали, че е възтържествувала справедливостта, а че към несправедливостта е добавена още несправедливост. Църквата ли иска да ме накара да повярвам, че две погрешни неща правят едно правилно?
Отговор: Този въпрос всъщност се състои от два въпроса: справедливостта спрямо Исус и справедливостта за нашето неподчинение.

Справедливост за Исус: Въпросът уцелва точно същността на нещата. В това няма справедливост за Исус. Исус не заслужаваше да умре за нашите грехове, Той не беше длъжен доброволно да умре, а беше несправедливо екзекутиран от хората и всички грехове на света бяха несправедливо възложени върху Него. И все пак Самият Исус избра това. В Евреи 12:2 се казва: „Нека насочим погледа си към Исус, началника и усъвършенстващия на нашата вяра, Който заради радостта, която Му беше предначертана, изтърпя кръста, пренебрегвайки неговия срам, и седна отдясно на престола на Бога.“ Да бъдеш разпънат на кръста не беше нито забавно, нито радостно по никакъв начин, но Исус направи това заради радостния резултат – да ни спаси.

Справедливост за нашето неподчинение: Смятате ли, че Бог трябва да обяви виновните за невинни или да каже, че някое неподчинение спрямо Него няма значение? Представете си, че живеете в страна, където всички останали са от друга раса. Вие сте арестувани за престъпление, за което всъщност сте виновни, като например кражба. Явявате се пред съдия в деня, в който той разглежда всички дела за кражби. Всяко дело преди вашето, дори крадците, които са били хванати на място, биват свободно помилвани от съдията. Когато дойде редът на вашето дело, трябва да платите голяма глоба и ви хвърлят в затвора за дълго време. Какво бихте си помислили: расизъм? Че всички останали са подкупили съдията? Или че съдията е постъпил справедливо? – Вероятно не третият вариант. Бог е справедлив и наказва греха справедливо. Ако Бог просто си затваряше очите за греховете на някои хора, а други хвърляше в ада за същите грехове, как би било това справедливо? За да накаже някои грехове, един справедлив Бог трябва да накаже всички грехове. Ето и втори пример: една тийнейджърка беше хваната да кара с превишена скорост и се яви пред съдията. Съдията я обяви за виновна; след това съдията излезе от зад съдийската скамейка, съблече тогата си, извади портфейла си и плати глобата. Виждате ли, съдията беше Отецът на момичето. Съдията не би бил справедлив, ако беше обявил виновната за невинна или я беше помилвал, без да плати глобата. По същия начин Исус удовлетвори изискванията на Божията справедливост, като плати глобата за нас. Исус умря за нас, но тъй като беше съвършен и безгрешен, смъртта нямаше власт над Него и Той възкръсна на третия ден.

Въпрос 18: Как жертвата на Исус от името на грешника може да изкупи греха на друг човек? Това би било като да убия детето си, за да се помиря за лошото поведение на детето на съседа ми. Аз съм способен просто да простя и да забравя, без да изисквам компенсация за дребни простъпки. Защо Бог не може да направи същото? Той просто ли иска кръв?
Отговор: Първо един пример, след това Божията заповед относно компенсацията и накрая въпросът за кръвта.

Един пример: Опитайте това някой път. Поканете две близначки да си играят с детето ви. Да приемем, че близначките счупят мебел и наранят детето ви, като и двете са еднакво виновни. Кажете на едната близначка, че повече никога няма да бъде поканена в дома ви, а на другата – че всичко е наред и може да продължи да си играе. След това вижте колко уважение изпитват близначките, както и детето ви, към вашата авторитет. Това ли искате от Бога?

Компенсация: Няма бунт или неподчинение, което да е незначително спрямо същество, толкова велико като Бог. Да, Бог може да прощава, но Бог е установил „системата“, в която е научил, че за всеки грях трябва да има компенсация. Можем да спорим с Бог, че е трябвало да създаде Своята вселена по начин, който повече ни харесва, но това е като плъх да спори с домакина, че къщата му трябва да бъде по-„плъхолюбива“. Бог втълпи тази истина в евреите, от времето на Мойсей до времето на Христос. Ислямът като цяло е бил напълно сляп за първостепенното значение на всички жертви в Стария Завет. Имаме свитъците от Мъртво море и други ръкописи, които показват това още отпреди времето на Христос, а Христос извърши Конфирмация на Тората, която беше пред Него. Тората съдържа огромно количество подробности относно необходимостта от жертви и начина, по който трябва да се извършват, така че отричането на това означава разделяне на Божиите посланици. Във всеки случай, Исус доброволно се предложи за върховното жертвоприношение, за да удовлетвори изискванията на правосъдието за компенсация за всички грехове срещу Светия Бог. Сега, за онези, които приемат дара на жертвата на Исус, Бог не изисква компенсация.

Кръв: Както Каин би могъл да попита: защо кръв, а не нещо друго, като плодове и зеленчуци? Защо не пари или дори отрязване на ръце? Бог каза, че животът на всяко същество е в кръвта му (Левит17:11 , 14), а кървавите жертви от Стария Завет бяха прелюдия към великата жертва на Христос. Освен това Писанието не казва нищо повече. Писанието обаче е много ясно, че трябваше да бъде кръв. Може би бихте искали да проявите неуважение и да кажете на Бога, че е трябвало да каже на Мойсей и израилтяните нещо друго, но фактът е, че Всезнаещият не се интересува от нашите предложения. Трябва да се съгласим, че доказателствата са неопровержими, че Бог е избрал кръвта, и ние можем или да приемем, или да отхвърлим Неговото слово.

Ето стихове от Тората, които показват, че трябваше да бъде кръв, последвани от ръкописите от Свитъците от Мъртво море от времето на Христос или по-рано, които съдържат тези стихове.

Стихове за жертвената кръв

Ранни свитъци

Дати

Битие 4:3-5

4QGenb (=4Q2)

50–68 г. сл. Хр. или вероятно по-късно

Изход 12:7

4QpaleoGen-Exodl (=4Q11), 4QpaleoExodm (=4Q22)

неясно,

200–175 г. пр. Хр.

Изход 12:13,22

4QpaleoExodm (=4Q22), 4QExodc (=4Q16)

200–175 г. пр. Хр.,

неясно

Изход 12:23

4QExodc (=4Q16)

неясно

Изход 24:6, 8

4QpaleoGen-Exodl (=4Q11)

неясно

Изход 29:12, 16, 21

не е запазено от периода преди Христа

-

Изход 29:20

4QpaleoExodm (=4Q22)

200–175 г. пр. Хр.

Изход 30:10

4QpaleoExodm (=4Q22)

200–175 г. пр. Хр.

Левит 1:5

4QLevc (=4Q25)

неясно

Левит 1:11

4QLevb (=4Q24); pap4QLXXLevb

неясно

Левит 1:15

4QLevb (=4Q24); 4QExod-Levf (+4Q17)

неясно; ?

Левит 3:2,8

4QLeve (=4Q26a)

Левит 3:13

pap4QLXXLevb ; 4QLevc

?; несигурно

Левит 4:5

МасЛева (Масада)

преди 73 г. сл. Хр.

Левит 4:6, 7

pap4QLXXLevb ; MasLeva (Масада)

?; преди 73 г. сл. Хр.

Левит4:16 , 17

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит 4:18

pap4QLXXLevb

Левит 4:25

11QpaleoLeva

Левит4:30 , 34

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит 5:9

pap4QLXXLevb

Левит 6:30; 7:2, 14

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит8:15 , 19, 23, 24, 30

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит 9:9, 12

МасаЛевб (Масада)

преди 73 г. сл. Хр.

Левит 14:6, 14

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит 14:17

4QpaleoLeva

Левит14:25 , 28, 51

4QLev-Numa (=4Q23)

неясно

Левит 14:52

11QpaleoLeva ; 4QLev-Numa

около 200 г. пр. Хр.; несигурно

Левит 16:14

не е запазено от периода преди Христа

-

Левит16:15 , 18, 19, 27

4QLev-Numa (=4Q23)

неясно

Левит 17:11

QpaleoLeva ; 4QLevd (=4Q26)

Левит 17:6

4QLevd (=4Q26)

неясно

Левит17:12 , 13, 14

не е запазено от периода преди Христа

-

Числа 18:17

не е запазено от периода преди Христа

-

Числа 19:4

4QNumb (=4Q27)

30 г. пр. Хр. – 20 г. сл. Хр.

Числа 19:5

4QNumb (=4Q27); 5/6HevNuma (Нахал Хевер)

30 г. пр.н.е. – 20 г. сл.н.е.; вероятно 1-ви век сл.н.е.

Числа 35:33

4QNumb (=4Q27)

30 г. пр. Хр. – 20 г. сл. Хр.

Второзаконие12:23 , 27

не е запазено от периода преди Христа

-

Мюсюлманите като цяло смятат, че Тората е била опорочена. Но ако дори само някои от тези пасажи, датиращи отпреди времето на Исус, са били подлели на конфирмация, тогава е вярно, че Бог изисква кръв за греха.

Всички цитати от Библията са от BSB, освен ако не е посочено друго.

от Стивън М. Морисън, доктор.