Версия от април 2013 г.
Малко хора знаят за друзите – една загадъчна религия в Ливан, която датира от 1000 години. Наричана още „друзи“, „дуруз“, „дуроз“ и „вярата на Таухид“, днес последователите ѝ наброяват около 750 000–800 000 души, предимно в Сирия, Ливан и Израел. Друзите наричат себе си „Муваххидун“ (унитаристи). Въпреки че вярват, че Мохамед е бил пратеник на Бога, те не могат да бъдат считани за мюсюлмани, точно както не могат да бъдат и евреи или християни. За да разберем техния произход, трябва да се върнем назад във времето до епохата на египетските фатимидски халифи.
Династията на фатимидските халифи
След първите няколко халифи (известни като династията на Умаядите) корумпираните Аббасиди на практика доказаха на мюсюлманския свят, че властта развращава. Някои биха могли да си помислят, че може би халифатът все пак е трябвало да премине към потомците на Мохамед. Наследници на Аббасидите станаха Фатимидите, които управляваха от Северна Африка, а по-късно се установиха в Египет. Името им идва от това, че владетелите са били потомци на Фатима, дъщерята на Мохамед и първата му съпруга Хадиджа. Въпреки че Абд ал-Рахман предложил 100 камили, натоварени с дрехи, и 10 000 динара, за да се ожени за Фатима, а Усман предложил същото, Мохамед я омъжил за един беден мъж – Али бин Аби/Абу Талиб. Набожните шиитски мюсюлмани вярваха в много легенди за Фатима. Според тях, когато Хадиджа беше бременна, курайшите отказаха да помогнат, затова четири жени от Рая слезнаха, за да ѝ помогнат: Сара, съпругата на Авраам, Асия, Мария и Сафира, за която се твърди, че е била съпруга на Мойсей. Фатима, както се твърди, никога не е имала менструация; тя родила през лявото си бедро, докато Мария родила Исус през дясното си бедро. Фатима станала хури в Рая. Всички мюсюлмани в Рая ще имат толкова хурии за съпруги, колкото пожелаят, с изключение на Али, който няма да има друга съпруга освен Фатима. Някои виждат прилика между почитането на Фатима и римокатолическото почитане на Дева Мария. Фатима е наричана „майката на Отеца си“ от 12-има шиити (Енциклопедия на исляма, том 2, стр. 845–846), може би като пророчество, че дванадесетият имам ще се казва Мохамед.
Фатима ще бъде първата, която ще влезе в Рая след Мохамед при възкресението. Това се споменава и в сунитския хадис на Бухари, том 4, книга 56, глава 24, № 819–820, стр. 527. Гавраил ще отведе камилата ѝ до трона на Аллах. Там тя ще слезе и ще помоли Аллах да възмезди виновните за смъртта на синовете ѝ Хасан и Хусейн/Хусаин. Фатима ще въведе всички свои последователи в Рая и, точно както католиците се молят на Мария, някои исмаилити се молят на Фатима.
Като странична бележка, в католическата религия също има явление, наречено „Дева Мария от Фатима“, но то няма никаква връзка с това.
Ето всички фатимидски халифи
1. Ал-Махди 'Обайдаллах/'Убайдуллах, халиф 297 г. по хиджра/909 г. сл. Хр. – 322 г. по хиджра/3/4/933/934 г. сл. Хр. Той завладява аббасидския Египет при втория си опит през 919–920 г. сл. Хр. Той твърди, че е Махди.
2. Ал-Ка’им би-амр Аллах (Абу’л-Касим), починал през 334 г. по хиджра, 18 май 945 г.
3. Мансур (Абу Тахир Исмаил), починал на 19 март 952 г.
4. Муиз лидин Аллах (Абу Тамим Маад), 952–976 г. На 22 години, когато започва да управлява
5. Ал-Азиз, халиф 976–996 г. сл. Хр., завладява Сирия
6. Ал-Хаким би’амр Илахи, 996–1021 г. след Хиджра
7. ал-Захир, халиф от 1021 до 1036 г.
8. ал-Мустансир, 1036–1094 г. сл. Хр., слабо управление.
9. ал-Муста’ли, халиф от 1094 до 1101 г.
10. ал-Амр, 1101–1130 г. сл. Хр.
11. ал-Хафиз, 1130–1140 г. сл. Хр.
12. ал-Зафр, 1149–1154 г.
13. ал-Фа’из 1154–1160 г.
14. Ал-Адид – последният фатимидски халиф (1160–1171 г. сл. Хр.), свален от власт от Саладин и аббасидската армия.
Ал-Хаким
Ал-Хаким бин-Амр Аллах е роден през 985 г. сл. Хр. и става шестият фатимидски халиф, когато е на 11 години (996 г. сл. Хр.). Ал-Хаким е известен с жестокостта си, либерализма си, тиранията си и мистериозното си изчезване, докато се разхождал сам през февруари 1021 г. сл. Хр. Той е бил главен преследвач на християни и евреи, въпреки че майка му е била християнка от Русия. Мнозина го считат за луд исмаилитски шиит. От друга страна, други го почитат.
Някой някога е казал, че всяко лошо нещо има добро рационално обяснение. Според „Енциклопедията на религиозното знание“, стр. 277–278, се е смятало, че „действията му, макар понякога да са изглеждали жестоки, са били отвъд разбирането, а техният творчески символизъм е бил известен само на Хамза като имам“.
Известният математик Алхазен (починал през 1038 г.) твърдял, че може да изобрети машина за регулиране на наводненията на река Нил. Хаким (починал през 1021 г.) го поканил в Египет, за да го направи. Когато Алхазен пристигнал и видял, че това е невъзможно, той се престорил на луд, докато Хаким не починал.
Хронология на преследването на Хаким
1003 г. Разруши църква и построи на нейното място джамията „Рашид“
1004 г. Християните и евреите са принудени да носят черни колани и тюрбани
1005 г. Ал-Хаким е шиит и изрича проклятия срещу първите халифи и сподвижниците на Пророка, като налага те да бъдат изписани върху джамиите.
1007 Отмени разпоредбата за изписването им върху джамиите. Първо забрани, а след това облекчи законите срещу виното, публичните домове, робините-певици, музикалните инструменти, певците и музикантите.
Забрани на жените да излизат навън. Ал-Хаким забрани на обущарите да правят обувки за жени. (Те така или иначе не би трябвало да излизат навън.)
В даден момент ал-Хаким насърчаваше привържениците си, включително да го почитат като видим Бог. Вярата на друзите е кръстена на един от тези привърженици – Исмаил ал-Дарази / -Дарази. По-късното друзско богословие твърди, че е имало десет въплъщения на Бога и че ал-Хаким е бил последното, според „Енциклопедия на мисиите“, том 1, стр. 341 (Funk and Wagnalls, 1891).
Той забранил консумацията на определен зеленчук, защото вярвал, че Абу Бакр, Айша и Муавия го харесват.
Забранил е яденето на черупчести и риба без люспи. Забранил е играта на шах (както учи „Сахих Муслим“) и е наредил всички кучета да бъдат избити.
Ал-Хаким изгори целия еврейски квартал в Кайро.
Той изгори град ал-Фустат, след като хората разпространиха изявление, в което се твърдеше, че той е изоставил исляма, като е обявил, че е божествен. Твърди се, че ал-Хаким се е забавлявал, гледайки как градът гори.
1007 г. Забрани шествието в Неделя на палмите в Йерусалим
1008 г. Конфискува имуществото на църквите и Манастирите в Египет
1009 г. Принуди християните и евреите да носят кръстове и камбанки. Разруши две църкви в Кайро, една в Дамаск и оскверни гробищата им. Измъчваше християнски длъжностни лица.
1009/1010 Разруши църквата „Светия гроб“ в Йерусалим (бъдещите кръстоносци щяха да си спомнят това). Забрани празнуването на Богоявление в Кайро и разруши християнски манастири.
1010 Забранил на християните да използват вино при Господната вечеря.
1011–1012 г. Ал-Хаким минава покрай месарница, грабва месарски сатър и убива един от помощниците.
1011–1012 Забранява излагането на кръстове.
1012–1013 г. Християните не могат да яздят на кон. Той разрушава църкви и манастири, като пощадява само Манастира на Синай.
1012–1013 Принуди поданиците си да му се поклонят и да го наричат „нашият Господ“
1013 Някои християни, които според твърденията се бяха обърнали към исляма, все още празнуваха Господната вечеря в домовете си. Той научи за това, но им позволи. Издаде укази в полза на християните от „ “ и възстанови един Манастир, както и много църкви и техните владения. Позволи на някои християни, превърнали се в исляма, да се върнат към християнството.
Ал-Хаким също така забрани някои мюсюлмански молитви. Той забрани на жените да плачат на погребения, тъй като Мохамед им беше заповядал да не плачат.
През 1021 г. една нощ през февруари ал-Хаким излязъл на разходка по един хълм и изчезнал безследно. Хамза казал, че той ще се върне. (Това прилича на вярата в повторното появяване на 12-ия имам.)
В „Вечния речник на световните религии“ (стр. 230) се казва, че желанието на ал-Хаким да бъде почитан като Бог е било ключов фактор за отслабването на династията на Фатимидите.
Хамза, ал-Муктана и друзките писания
Оттогава друзите почитат ал-Хаким като видим Бог. Везирът на ал-Хаким, Хамза бин 'Али ибн Ахмад, персийски мистик, допринесе за това ал-Хаким да бъде почитан като Върховния, който е създал първия космически принцип. В друзкото учение Хамза е първото от Божиите създания. Друзският календар започва през 1016/1017 г. сл. Хр. (408 г. по хиджра), когато Хамза публично обяви в джамията в Кайро, че ал-Хаким е видимият Бог.
Друзкото свещено писание, наречено „Расахл/Раса’ил ал-Хикма“ („Писма на мъдростта“), е записано предимно от ал-Муктана (космическата имманентност). То съдържа и други послания от ал-Хаким, Хамза и други.
Откакто ал-Муктана изчезна, друзите вече не са „прозелитизираща религия“.
В друзския катехизис въпрос 44 гласи, че алауитите са се отделили от друзите, защото не са почитали ал-Хаким, а вместо това са почитали Али.
Седемте стълба на друзката вяра според Хамза
1. (Истина в думите) Говорете истината на другите друзи. Въпреки това, лъженето на неверниците, за да защитите себе си или общността, е допустимо. Те смятат за нормално да се представят като мюсюлмани пред мюсюлманите или като християни пред християните и да казват неистини за това, в което вярват.
2. (Бдителност) Защитавайте се един друг (включително със сила) и си помагайте взаимно
3. Абсолютно отречение от всяка предишна религия, включително и от исляма, който не е друзки.
4. Напълно се отделяйте от невярващите.
5. Признаване на ал-Хаким като Единствения видим Бог. (Включва и признаване на други предишни проявления на Бога)
6. Пълно примирение, задоволство с това, което прави Бог
7. Пълно подчинение, подчиняване на заповедите на Бога или на Неговите представители до завръщането на ал-Хаким.
Други вярвания на друзите
Ал-Хаким е централната фигура в друзката вяра. Той се нарича ал-вахда – проявлението на божественото единство. Подобно на някои исмаилити, друзите вярват, че е имало много (може би 70) въплъщения на Бога. Истинският Исус е бил въплъщение на Космическата интелигентност, но не и Мохамед. Ал-Хаким е бил последното въплъщение на Бога.
Космически роли: Подобно на исмаилитите, те вярват в пет космически принципа (худуд). Друзите вярват, че има пет човека, които са поели тези роли.
„Акл“ (истинският Адам / космическата интелигентност) е бил поет от Хамза ибн Али
Нафс ал-Кулийя (всеобщата душа / космическото „аз“) е поет от Исмаил ибн Мухаммед ал-Тамими.
„Калима“ (Словото / космическите изявления) е поет от Мухаммад ибн Вахб ал-Кураши
Сабик (дясно крило / предшественик / космически прецедент) е поет от Салам ибн Абд ал-Вахаб
Тали (лявото крило / последовател / космическа непосредственост) е поет от Баха ал-Дин ал-Муктана.
Освен това имаше дайс (мисионери), ма’дхун (проповедници), мукасир (убеждаващи) и останалите истински вярващи.
Имало е също така пет лъжливи космически принципа, създадени от ал-Хаким за злата страна на вселената. Ал-Хаким обаче ще се откаже от тях в последните дни.
Мюсюлмански празници: Те празнуват повечето мюсюлмански празници, но не спазват Рамадан и не отиват на хадж – поклонението в Мека.
Материалният свят е „огледало“ или еманация на Божествения разум.
Всички предишни религии не са погрешни, а са просто „прообрази“ на истинската религия и трябва да се тълкуват алегорично. И Евангелието, и Коранът са вдъхновени от Бога, но вече не се следват. Друзи
Брак: Те също вярват, че съпрузите трябва да са равни в брака.
Хидр/Хидер (Зеленият). Подобно на суфитите те наблягат на ал-Хидр. Те имат предполагаем храм на Хидр. Ал-Хидр е споменат в „Бухари“, том 1, книга 3, глава 44, № 124, стр. 90–93, като човек, когото Мойсей е посетил и който е знаел неща за Бога, които Мойсей не е знаел. Един друз ми каза, че те вярват, че той е Йоан Кръстител (Нафс ал-Кулийя, Вселенската душа).
Исус и Светият Дух са едно и също лице, според
http://ismaili.net/~heritage/mirrors/7_other_drouz/drouz.html. Там се посочва също, че друзите твърдят, че произхождат от изгубените племена на Израил. Също така се посочва, че друзите считат Сократ, Платон и Аристотел също за пророци.
Прераждане: Те вярват, че хората се прераждат, докато не достигнат съвършенство и не се възнесат към звездите. Това има известна прилика с учението на алауитите. За разлика от индуизма, друзите вярват, че мъжете се прераждат само като мъже, а жените – само като жени.
Те вярват, че в Китай има още една тайна друзка общност.
Краят на света: Когато преследването на друзите достигне своя връх, ал-Хаким ще се завърне заедно с Хамза и ал-Муктана, които са изчезнали през 1033 г. сл. Хр. Ал-Хаким ще завладее света, а тайната друзка общност, за която се твърди, че днес се намира в Китай, ще се присъедини към тази в Сирия. Те ще завладеят Мека, след това Йерусалим, и целият свят ще приеме друзката вяра.
Практики: Те вярват, че както мъжете, така и жените трябва да участват в ежедневните молитви. (Хадисите на сунитския ислям гласят, че жените трябва да се въздържат, когато са в менструация.) Друзите се въздържат от стимуланти, тютюн и вино. Те вярват, че кражбата и отмъщението са погрешни.
Прикриване: Подобно на сектите „гулат“ в мюсюлманския свят, те вярват, че е допустимо да лъжат, че не са друзи, когато това е необходимо за тяхната безопасност. Освен това им е позволено външно да се приспособяват към преобладаващата религия, а тайно да практикуват своята собствена. По този начин друзите в други страни могат да се наричат сирийски християни или сунитски мюсюлмани.
Религиозните служби се провеждат в четвъртък вечер, в началото на деня им за почивка („The Perennial Dictionary of World Religions“, стр. 230; „Encyclopaedia Britannica“, стр. 684).
Посветени/непосветени: От XV век насам друзите, подобно на алауитите, имат вътрешна група от посветени („Уккал“/„Акъл“, което означава „разумни“/„мъдреци“) и мнозинството от останалите вярващи („Джухал“/„Джахил“, което означава „невежи“). „Джахил“ задоволяват материалните нужди на посветените. „Енциклопедия Британика“ оценява, че около 15 % са посветените.
Мъжете-посветени обикновено носят черна роба под бял колан. Като шапка носят червен фес с бяла лента около него.
Жените трябва да носят воали, обикновено черни, и червени пантофки. Всъщност много друзки жени не свалят воала си дори в присъствието на жени, които не са друзки. Полигамията не е позволена, а както жените, така и мъжете могат да поискат развод. Те участват заедно с мъжете в религиозните церемонии, макар и отделени от тях с полупрозрачен черен воал. Преди жените не са имали право да носят коприна, брокат, злато или сребро, но днес обикновено го правят.
Закони: Като цяло друзите често следват ханафитската мюсюлманска правна система. Ханафитите са най-разпространената сунитска школа.
Вярвания на старите друзи срещу вярванията на новите друзи: В „Енциклопедия на исляма“ (E.J. Brill, 1965 г.), том 2, стр. 633, се посочва, че през дългия период от историята на друзите голяма част от обширната йерархична структура е изчезнала и към времето на Абд Аллах ал-Танухи (починал през 885 г. по хиджра, 1480 г. сл. Хр.) е преобладавала нова система на гностична космология и циклична свещена история. Разделението на друзите на мъдреци и невежи е било към това време.
Невярна информация: Тъй като хората знаеха малко за друзите, за тях са се разпространявали редица неверни твърдения.
Твърдеше се, че те произлизат от кръстоносец на име граф дьо Дрьо.
Твърди се, че те почитали фигура на теле. В „Енциклопедия Британика“ (1972 г.), том 7, стр. 711, се казва: „може би фигура на теле, чиято връзка е отдалечена, а ролята ѝ – неясна“. Въпреки това се добавя, че някои друзи категорично отричат нейното съществуване.
Твърди се, че друзите са имали аморални изображения, подобни на тези в някои секти на индуизма, но и това е погрешно.
По-късна история на друзите
1300 г. сл. Хр. Малику ал-Ашраф, мамелюкският султан на Египет, побеждава друзите и ги принуждава да се подчинят на сунитския ислям, поне външно.
1516 г. сл. Хр. Друзкото семейство Маан подкрепи турчина Селим Суровия в борбата му срещу мамелюците.
В разцвета си под управлението на Факруд-дин Маан II друзите контролирали Антиохия, Палмира, Бейрут, Сидон, Латакия и Триполи под турско владичество. Той два пъти се въстанал безуспешно срещу турците.
Те преживяват много граждански войни; през 1711 г. друзите от клана Шехаб побеждават турците и други друзи при Ейн/Айн Дара.
В Ливан често избухваха граждански войни. Друзите избиха християни през 1840 г. в Хасбея и в „4/30/1845 “. Друзите и мюсюлманите обединиха сили, за да избият 2 500 маронити в Дамаск на „7/9/1860 “. След това французите окупираха Ливан. Друзите се сражават срещу египтяните през 1930 г., срещу турците през 1852 г. и са победени от турците през 1896 г. Друзите от Туршун се опитват да въстанат срещу турците през 1906 г.
По време на Първата световна война те подпомагат Лорънс и британците срещу турците. След като французите не се вслушват в техните искания, друзите въстават срещу французите през7/25/1925 , като накрая са напълно разгромени през 1927 г. За повече информация вижте „Първата енциклопедия на исляма“, том 2 (E.J. Brill), стр. 1075–1076.
Прилики, но и дълбоки разлики
Друзите са интересни с това, че уважават Мохамед като пророк и вярват, че Коранът е низпослан от Бога, но техните вярвания са толкова различни от това, което се проповядва в Корана. Те вярват, че техните вярвания имат предимство пред „истината“, която Бог е дал в Корана.
Подобно на мюсюлманите друзите почитат Исус като пророк и вярват, че Библията е дадена от Бога, но вярванията както на друзите, така и на мюсюлманите се различават значително от това, което се проповядва в Библията. В някои аспекти друзите са по-близки до Библията, отколкото мюсюлманите; те вярват, че Исус е проявление на Бога. Въпреки това в други аспекти мюсюлманите са по-близо до Библията – например, те не почитат ал-Хаким, не вярват в други проявления на Бога и не вярват в прераждането. И друзите, и мюсюлманите вярват, че техните основатели и свещените им книги имат предимство пред истината на Библията. Явно фактът, че тяхната „истина“ противоречи на основното послание на Новия Завет, не ги тревожи.
Има ли значение истината?
Друзите се отличават с това, че се придържат към своето предание от почти хиляда години, въпреки войните и преследванията. Духът, стоящ зад ал-Хаким, би трябвало да бъде много горд. Ако смятате, че лоялността винаги е добродетел, тогава друзите, алауитите в ислямския свят, тугите и кондите в индуистката общност, както и хората, загинали в „Храма на народа“ на Джим Джоунс в християнския свят, са най-добродетелните хора.
Не, погрешната лоялност не е добродетел. Погрешната лоялност всъщност е нелоялност и предателство спрямо това, към което трябва да бъде насочена вашата лоялност.
Библейски стихове, отнасящи се до друзите
„Аз, Господ, не се променям.“ (Малахия 3:6а, Береанска Библия)
„Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки.“ (Евреи 13:8, Библия „Береан“)
„Страхувам се обаче, че както Ева беше измамена от лукавството на змията, така и вашите умове могат да бъдат отклонени от вашата проста и чиста преданост към Христос. Защото ако някой дойде и проповядва друг Исус, различен от Този, когото ние проповядвахме, или ако приемете друг дух, различен от Този, когото сте приели, или друго Евангелие, различно от това, което сте приели, вие го търпите много лесно.“ (2 Коринтяни 11:3-4, Библия „Береан“)
„Учуден съм колко бързо се отвръщате от Този, Който ви призова чрез благодатта на Христос, и се обръщате към друго евангелие — което дори не е евангелие. Явно някои хора ви смущават и се опитват да изкривят евангелието на Христос. Но дори ако ние или някой ангел от небето ви проповядва евангелие, противоречащо на това, което ви проповядвахме, нека бъде проклет! Както сме казвали и преди, така и сега пак казвам: Ако някой ви проповядва евангелие, противоречащо на това, което сте приели, нека бъде проклет!“ (Галатяни 1:6-9, Береанска Библия)
Друзите в Северна Америка имат уебсайт на английски език на адрес www.Druze.com.
Източници
Енциклопедия Британика. (1958) том 7.
Енциклопедия Британика (1972) том 7, стр. 711.
„Енциклопедията на исляма“ съдържа множество статии, свързани с друзите. Има обаче няколко издания на „Енциклопедията на исляма“, всички публикувани от E.J. Brill.
Първа „Енциклопедия на исляма“
„Енциклопедия на исляма“, редактори: Б. Луис, Ч. Пелат и Дж. Шахт. (1965)
„Енциклопедия на исляма“, ново издание. (1995)
Дъглас, Дж. Д. (главен редактор) „Енциклопедия на религиозното знание“, 2-ро издание. „Бейкър Бук Хаус“. 1991 г.
Крим, Кийт, Роджър А. Булард и Лари Д. Шин (редактори) „Речник на световните религии на Perennial“. Harper & Row. 1981 г. (830 страници)
http://ismaili.net/~heritage/mirrors/236_druz/win19b.html
от Стивън М. Морисън, доктор по философия.