Юни 2006
Някои мюсюлмани твърдят, че Коранът съдържа научни истини за орбитите на Слънцето, Луната (а понякога и на планетите). Бях заинтересован да проуча този въпрос и ще минем през няколко обрати, преди да стигнем до заключение. Но в крайна сметка, освен ако мюсюлманинът не разглежда тези стихове като „език на видимостта“, те биха опровергали, а не доказали научната точност на Корана.
Сура 36:37-40 гласи: „И знак за тях е нощта: Ние оттегляме от нея деня и, ето, те са потънали в тъмнина; 38 и Слънцето изминава своя път за определен за него период; това е постановлението на (Този), Всемогъщия, Всезнаещия. 39 А Луната – ние сме й отмерили фази (през които да преминава), докато се върне като старата (и изсъхнала) долна част на стъблото на финиковата палма. (40) На слънцето не е позволено да настигне Луната, нито нощта може да изпревари деня: всяко (просто) се движи по (своята) орбита (съгласно закона).“ (Превод на Юсуф Али, оригинално издание) [Думите в скоби са в скоби и в превода.]
Някои мюсюлмани посочват израза „слънцето изминава своя път за определен за него период“ и думата „орбита“ в края. Не можем обаче да придаваме прекалено голямо значение на „орбитата“ на слънцето, тъй като преводът на Юсуф Али съдържа бележка под линия (17) към тази дума, в която се казва: „кръг, път“. Освен това в преработеното издание на Юсуф Али вместо „период“ се казва „място за почивка“.
Колко свободно превеждат Корана някои мюсюлмани?
Суфийският сайт http://www.sufi.co.za/modern_science_and_islam.htm отива още по-далеч, като казва
„Всички тези – Земята и небесните тела (всички те са планети) – са постоянно в движение по своите орбити (или около собствената си ос); те са плаващи сфери“ (Ансари)
Той добавя думите „(всички те са планети)“ и „(или около оста си)“ в скоби, защото това изобщо не фигурира в арабския текст. Затова нека пренебрегнем този превод като прекалено свободен и да попитаме: „Какво всъщност учи сура 36:37–40?“ Има три възможности:
Орбити на Слънцето и Луната: Коранът учи, че Слънцето и Луната се движат по непрекъснати орбити/траектории около Земята за определен, предначертан период
Плува към мястото си за почивка: Слънцето плува по небето през деня и отива към мястото си за почивка през нощта, като се връща на мястото си на следващата зора. По същия начин и Луната плува по своята траектория.
Език на външния вид: Същото като предишното, но тук се има предвид описание на това как изглеждат нещата, а не какви са в действителност.
Нека се върнем към арабския език
Пътека/орбита: Юсуф Али обсъжда въпросната арабска дума в бележка под линия 3983 на стр. 1326. Той казва: „Мустакар може да означава: (1) времева граница, определен период, както в 6:67, или (2) място за почивка или покой; или (3) място за обитаване, както в 2:36. Мисля, че първото значение е най-подходящо тук; но някои коментатори приемат второто значение. В този случай сравнението би било, че слънцето се състезава, докато е видимо за нас, и си почива през нощта, за да се подготви да поднови състезанието си на следващия ден. Престоят му при антиподите ни се струва като период на почивка.“
Движение/плуване/въртене: „yasbahuna“ може да означава „бързане“, макар че най-прякото му значение е „плуване“.
Плува/върти се: Известният мюсюлмански коментатор Ибн Таймия (починал през 1328 г. сл. Хр.) е написал: „небесните тела са кръгли (истидааратул-афлаак) – както твърдят астрономите и математиците (ахлул-хай’ах вал-хисаб)..... Думата „фалак“ [на арабски език] означава „това, което е кръгло“ (Маджму’ул-Фатава, том 6, стр. 566–567)
Това, че Слънцето и Луната „фалак“, не е „научно чудо“, защото
а) Арабският термин за орбитата на Земята около Слънцето не е „фалак“, а „махрек“.
б) Думата „фалак“ не произхожда от Корана; тя е чужда заемка.
Един човек сподели следното: „Коренът [арабски – „фалака“] … от същия първоначален семитски корен произлизат [акадски – „пилаку“]; [иврит – „пелек“]; [арабски – „фалкатун“], като всички те означават въртенето на вретено, а по друга линия на деривация [арабски – „фалакун“]; [етиопски – „фалака“] за небесната полусфера. Затова филолозите по правило се стремят да изведат [арабски – „фалкун“] от този корен, като си представят, че е наречен така заради заоблената си форма.“
Освен това думата „фалак“ е била използвана от арабите още преди времето на Мохамед, за да обозначи движението на небесните тела в „небесния купол“. Хората преди и по времето на Мохамед вярвали в аристотело-птолемеевия модел на Вселената, според който Земята се намирала в центъра и била заобиколена от 7 сферични купола. Смятало се, че небесните тела се движат в тези сфери или че самите сфери се движат по определена траектория. Фактът, че Коранът говори за седем небеса, силно подсказва, че „астрономията“ на Мохамед съответства на птолемеевите и аристотеловите модели, които по това време в историята са се считали за фактически верни.
Моето заключение (дотук): Въпреки че арабският текст е неясен, тези думи не казват нищо, което древните хора преди Мохамед да не са казали вече.
Въпреки това, ако приемем, че Мохамед и неговите ранни последователи са могли да разберат Корана (доста сигурно предположение) и че научната гледна точка на Корана е доста последователна, тогава имаме два начина да стигнем до разумно заключение. Първо, какво са казали ранните мюсюлмани по този въпрос, и второ, какво казва останалата част от Корана.
Какво са казали Мохамед и ранните мюсюлмани за Слънцето
Къде бихте отишли, за да откриете правилното значение на Корана? При Замахшари? При ал-Табари? При Байдави? Ако бяхте ранни мюсюлмани, просто щяхте да отидете при самия Мохамед! Ето какво е обяснил Мохамед, според Бухари и ал-Табари.
„Разказва Абу Дхар: Пророкът ме попита при залез слънце: „Знаеш ли къде отива слънцето (в
залез)?“ Аз отговорих: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре.“ Той каза: „Тя отива (т.е. пътува), докато не се поклони под Престола и не поиска разрешение да изгрее отново, и ѝ се дава разрешение; а след това (ще дойде време, когато) тя ще е на път да се поклони, но поклонението ѝ няма да бъде прието…“ Бухари, том 4, книга 54, глава 4, № 441, стр. 283
Друг превод на същия пасаж от ал-Бухари гласи:
„Абзар Гифари (ра) разказва: един ден Пророкът Мохамед (мир на него) ме попита: „Абзар, знаеш ли къде отива Слънцето след залез?“ Аз отговорих: „Не знам, само Пратеникът на Аллах може да каже по-добре.“ Тогава Пророкът (мир на него) отговори: „След като залезе, слънцето остава в поклонение под Аро’ш (трона) на Аллах и чака заповедта на Аллах да изгрее отново на изток. Ще дойде ден, когато слънцето вече няма да получи разрешение от Аллах да изгрее отново и Кейамот (Денят на Страшния съд) ще настъпи на земята.“
В „Ал-Табари“, том 1, стр. 231, се казва: „Попитах Пратеника на Бога [Мохамед]: „Къде залязва [слънцето]?“ Той отговори: „Залязва в небето и след това се издига от небе в небе, докато не бъде издигнато до най-високото, седмото небе. Накрая, когато се намира под Престола, тя пада и се простира в поклонение, а ангелите, които се грижат за нея, също се простират заедно с нея. Тогава слънцето казва: „Господи мой, откъде ми заповядваш да изгрея – от мястото, където залязвам, или от мястото, където изгрявам?“ Той продължи. Това е (смисълът на) Божието слово: „А слънцето: то тича към мястото, където ще пребивава (през нощта)“, където се задържа под Престола – „Това е постановено от Всемогъщия и Всезнаещия“; под „това“ се има предвид редът на Всемогъщия Господ в Неговата царска власт, Господ, Който е „всезнаещ“ за Своето творение. Той продължи. Гавраил носи на слънцето одежда от светлина от Трона, според продължителността на часовете през деня. Тя е по-дълга през лятото и по-къса през зимата, а през есента и пролетта е със средна дължина. [мода за пролет, есен и зима!] Той продължи. Слънцето облича тази дреха, както някой от вас тук облича своята дреха. След това то е свободно да се движи във въздуха на небето, докато изгрее от мястото, откъдето изгрява. … Същия път следва и луната при изгрева си … Но Гавраил ѝ носи дреха от светлината на Престола. Това е (смисъла на) Божиите думи: „Той направи слънцето светлина, а луната – светлина.“
Слънцето и луната са знамения на Аллах. Абу Дауд, том 1, книга 2, № 1173, стр. 304;
Сунан Насаи, том 2, № 1462, 1464, стр. 272; том 2, № 1465, 1466, стр. 273; том 2, № 1475, стр. 278; том 2, № 1477, стр. 280; том 2, № 1481, стр. 283; том 2, № 1485–1486, стр. 286–287; том 2, № 1488–1489, стр. 287, 289; том 2, № 1500, стр. 297; том 2, № 1502, стр. 299; том 2, № 1505, стр. 300; том 2, № 1506, стр. 301
Дху ал-Карнайн [Зул Карнайн] „видя как слънцето залязва в мястото си за почивка – в езеро от черна и зловонна тиня“. ал-Табари, том 5, стр. 173–174 (вж. сура 18:82–97)
Ал-Табари, том 1, стр. 234, също споменава, че слънцето залязва в кален извор. Думата „кален“ е „хами’а“, което означава черна глина, но „хамия“ е подобна дума, която може да означава „горещ“. (Вж. бележка под линия 442, стр. 234)
„Той [Мохамед] продължи. Когато слънцето изгрява, то изгрява върху колесницата си от един от тези извори, придружено от 360 ангела… Когато Бог пожелае да изпита слънцето и луната, показвайки на Своите раби знак и по този начин призовавайки ги да престанат да Му се противопоставят и да започнат да Му се подчиняват, слънцето се претъркулва от колесницата и пада в дълбините на този океан, който е сферата. Когато Бог иска да засили значението на знамението и да уплаши сериозно Своите слуги, цялото слънце пада и нищо от него не остава върху колесницата. Това е пълно слънчево затъмнение, когато денят потъмнява и звездите излизат.“ ал-Табари, том 1, стр. 236
Какво ни разказват Мохамед и ранните мюсюлмани за небесата
Пророкът [Мохамед] отговори: „Али, това са пет звезди: Юпитер (ал-биржис), Сатурн (зухал), Меркурий (утарид), Марс (Бахрам) и Венера (ал-зухра). Тези пет звезди изгряват и се движат като слънцето и луната и се състезават с тях. Всички останали звезди висят от небето, както лампите висят от джамиите…“ ал-Табари, том 1, стр. 235–236
„Бог е сътворил океан, отдалечен на три фасрах (18 километра) от небето. Вълните му са укротени и той стои във въздуха по Божията заповед. Нито една капка от него не се разлива. Всички океани са неподвижни, но този океан тече със скоростта на стрела. Той е свободен да се движи равномерно във въздуха, сякаш е въже, опънато в пространството между изток и запад. Слънцето, Луната и ретроградните звезди [5 планети] се движат в дълбоките му вълни. Това е (смисълът на) Божието слово: „Всеки плува в сфера.“ „Сферата“ е движението на колесницата в дълбоките вълни на този океан.“ ал-Табари, том 1, стр. 235
Заключение от ранните мюсюлмани: Слънцето буквално отива на място за почивка през нощта, а слънцето и луната буквално „плуват“ в океан от вода в небето.
Какво казва останалата част от Корана
Имайте предвид, че номерата на стиховете се различават в различните преводи на Корана. Тези номера на стиховете и цитатите са от Юсуф Али (преработено издание). Поправих използването на главни букви.
Сура „20:53 “ „Този, който е направил за вас земята като разпрострян килим“
Сура 50:7 „А земята – Ние я разпростряхме4946и поставихме върху нея планини…“
В бележка под линия 4946 на Юсуф Али се казва: „Вж. XIII:3; XV:19 и бел. 1955. Земята е кръгла, но изглежда разпростряна като огромна равнина, като килим, който се държи стабилен благодарение на тежестта на планините.“ Така че, независимо дали вярвате, че това учи за плоската земя, или не, Юсуф Али казва, че този аят поне посочва, че земята изглежда като плосък килим.
Сура 67:15 „Той е Този, Който е направил земята управляема 5571 …“ В други преводи се използва думата „равна“. В бележка под линия 5571 на Юсуф Али се казва: „Думата „залул“ се използва в сура 71:2 за обучено и послушно животно: тук тя се използва за охарактеризиране на земята и аз съм я превел като „управляема“…“
Сура 71:15 „Не виждате ли как Аллах е сътворил седемте небеса едно над друго и е направил луната светлина сред тях, а слънцето – великолепна лампа?“ Дори да приемем, че това е езикът на външния вид, няма и намек за учението на съвременната астрономия.
Сура 71:19 „И Аллах е направил земята за вас като килим (разпрострян), 5718…“ Бележката под линия 5718 на Юсуф 'Али гласи: „вж. xx 53.
Сура 78:6-7 „Не сме ли [Аллах] направили земята като широка равнина 5890 , а планините като колове?“ Бележката под линия 5890 на Юсуф 'Али гласи: „Вж. бел. 2038 към xvi. 15.“ Вж. също xiii. 3 и xv. 19. Просторната площ на земята може да се сравни с килим, за който планините служат като колчета…“
Зул-Карнаин в сура 18 и науката за астрономията
Сура 18:85-86 „По един (такъв) път той [Зул-Карнаин] вървеше, докато, когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в извор с мътна вода: близо до него намери един народ: Ние [Аллах] казахме: „О, Зул-Карнаин! (Имаш властта) или да ги накажеш, или да се отнесеш към тях с доброта.“ Думата „мътна“ е превеждана също като „кална“ и „черна“. Изразът „извор на… вода“ също е превеждан като „извор“. М.Х. Скахир превежда това като „черно море“.
Сура 18:89-90 „След това той [Зул-Карнаин] пое по (друг) път, докато, когато стигна до изгрева на слънцето, го намери да изгрява над един народ, на когото ние не бяхме осигурили никаква защита срещу слънцето.“
Мюсюлманските коментатори имат различни мнения относно това кой точно е Зул-Карнаин (човекът с два рога). Някои смятат, че е Александър Велики, други – Кир Персийски, а трети – някой йеменски цар. Това обаче няма значение. Въпреки всичко Зул-Карнаин успя да пътува до мястото, където слънцето действително изгряваше. Това подкрепя космологията за плоската Земя в Корана. Още по-важно е, че той пътува до мястото, където слънцето залязваше, и откри, че то залязваше в кален/мътен извор.
Ако попитате астрономите дали слънцето наистина залязва в кален извор, те може би ще ви се изсмеят.
Заключение: Коранът учи следното:
Земята е плоска, разпростряна като килим и прикована с планини
Слънцето има определена траектория през деня, след което залязва в кален/мътен извор и отива към трона на Аллах.
След това слънцето изгрява на определено място
С изключение на пет „ретроградни звезди“ (планети), звездите висят като лампи.
Мохамед е учил ранните мюсюлмани на това като буквална истина, а не просто като метафора или сравнение.
Целта на звездите и метеорите
„Най-ниското небе има лампи [звезди], и „Ние сме направили такива (лампи) (като) ракети, за да прогоним злите, и сме им подготвили наказанието на пламтящия огън.“ Сура 67:5
„Създаването на тези звезди има три цели, а именно: като украса на небето, като снаряди, които да поразяват дяволите, и като знаци, които да насочват пътешествениците. Затова, ако някой се опита да намери различно тълкуване, той греши и просто си губи усилията...“ Бухари, том 4, книга 54, глава 3, преди № 421, стр. 282.
Падащите звезди понякога се хвърлят срещу дяволите, които се опитват да подслушват небесните тайни. „Сахих Муслим“, том 1, книга 4, № 902 и бележка под линия 674, стр. 243.
Падащите звезди трябва да ударят [лошите] ангели, преди те да разпространят чутото. Понякога обаче лошите ангели разказват на гадателите, преди да бъдат ударени. Ибн-и-Маджа, том 1, книга 1, № 194, стр. 110.
Метеорите атакуват джиновете. „Сахих Муслим“, том 4, книга 24, № 5538, стр. 1210
Звездите пазят от Сатаната. ал-Табари, том 1, стр. 223
Мохамед разцепи Луната на две
„Изискването на езичниците към Пророка да им покаже чудо. Пророкът им показа разцепването на луната. Разказано от Абдуллах бин Масуд: По времето на Пророка луната се разцепи на две части и тогава Пророкът каза: „Бъдете свидетели (на това).“ Бухари, том 4, книга 56, глава 26 и том 4, книга 56, глава 26, № 830, стр. 533.
„Разказва Анас, че жителите на Мека помолили Пратеника на Аллах да им покаже чудо, и той им показа разцепването на луната.“ Бухари, том 4, книга 56, глава 26, № 831, стр. 533.
„Разказано от Ибн 'Абас: Луната се разцепи на две части по времето на Пророка.“ Бухари, том 4, книга 56, глава 26, № 832, стр. 534.
Разделянето на луната. Бухари, том 6, книга 60, глава 225, № 290, стр. 273 и бележка под линия 1, стр. 273; том 6, книга 60, глава 287, № 387–391, стр. 365–366; том 6, книга 60, глава 261, № 345, 349, стр. 331; Бухари, том 6, книга 60, глава 265, № 368–370, стр. 331, 336
Разцепването на луната – „Сахих Муслим“, том 4, книга 37, № 6721, 6724–6730, стр. 1467–1468
Сура 54:1 гласи: „Часът (на Страшния съд) наближава и луната се разцепи на две.“ (Йусуф Али, преработено издание).
Обърнете внимание, че „разцепи се“ означава, че тя се е разделила на две половини, а глаголът тук е в минало време. Нямаме сведения за други народи по света, включително от съседните Египет, Сирия или Персия, които да са видели луната да се разцепи на две. Коранът и хадисите също не посочват как тя се е събрала отново.
Юсуф 'Али в бележка под линия 5128 казва: „В „Муфрадат“ се дават три обяснения и може би и трите важат тук: (1) че луната някога се е появила разцепена на две в долината на Мека на погледа на Пророка, неговите сподвижници и някои неверници; (2) че пророческото минало време посочва бъдещето, като разцепването на луната е знак за наближаващия Съд; и (3) че изразът е метафоричен, което означава, че нещата са станали ясни като луната. Че първото е било забелязано от съвременниците, включително и от неверниците, става ясно от стих 2. Второто е събитие, свързано с разпадането на Слънчевата система при Новото сътворение: Срв. lxxv. 8-9.“
Никой друг в света по това време не е съобщил, че луната се е разцепила на две. Като странична бележка, в „Енциклопедия Британика“, том 13, 1972 г., стр. 458B, има снимка на астрономическата обсерватория „Чомсунгдае“, близо до Кьонджу, Корея, построена през VII век по времето на династията Силла. Няма данни, че те или някой друг са видели луната да се разцепи на две.
Противоположни примери в Корана?
Без да обръщаме внимание на предишните стихове, нека обсъдим други стихове от Корана, за които някои мюсюлмани смятат, че подкрепят съвременните астрономически теории. За да бъдем справедливи към тях, ето стиховете, които те цитират, заедно с отговорите.
Сура „7:54 “ („Светлината“) „…Той простира нощта като завеса над деня, като единият следва другия в бърза последователност:…“
Отговор: Това, че денят и нощта се редуват, е вярно, но не казва нищо за науката или астрономията, което първобитните хора да не са знаели.
Сура 13:2а и Сура 31:10 казват, че Аллах е издигнал небесата без никакви стълбове, които да се виждат“.
Отговор: Макар че не всички древни народи са вярвали, че небесата се държат от стълбове, това просто казва, че Аллах не е имал никакви видими стълбове, които да могат да се видят.
Сура 13:2б „…Той е подчинил слънцето и луната! Всяко от тях се движи (по своя път) за определен срок“
Отговор: Фактът, че и слънцето, и луната се движат по редовен начин, е бил забележим дори от първобитните народи.
Сура21:30 : „Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени (като едно цяло творение), преди ние [Аллах] да ги разделим?“ Някои мюсюлмани разглеждат това като предвиждане на теорията за Големия взрив в Корана.
Отговор: Древните египтяни, арийските индуисти и други вярваха, че небесата и земята са били заедно, преди да бъдат разделени. Да се каже просто, че небесата и земята са били съединени (което предполага две половини), прилича повече на тези древни митологии, отколкото на теорията за Големия взрив. Но теорията за Големия взрив дори не твърди, че земята е била отделена от нещо. По-скоро тя казва, че земята постепенно се е образувала от космически прах.
Сура „21:33 “ („Всички (небесните тела) плуват, всяко по своя 2695кръгъл път.“ Бележката под линия 2695 на Юсуф Али е поучителна в този контекст. В нея се казва: „За разлика от повечето преводачи, аз съм посочил метафората за плуването, съдържаща се в оригиналните думи:…“
Преводът на Малик гласи: „всички (небесни тела) се движат бързо по собствена орбита.“
Отговор: Арабската дума е била разбрана като „плуват“, както Юсуф Али правилно е превел, както се вижда от ал-Табари, том 1, стр. 235; ал-Табари, том 1, стр. 236. Освен това стиховете говорят за слънцето и луната, а не за други небесни тела, така че не е съвсем правилно да се добавя „(небесните тела)“ в превода в скоби. Коранът не казва, че нещо се движи по траектория/орбита в небето, освен слънцето, луната и ретроградните звезди (планетите).
Сура 21:104 „В деня, когато навием небесата като свитък“.
Отговор: Не ми е ясно как това би могло да предвижда съвременната астрономия, но първата съпруга на Мохамед го заведе да чуе евангелията от един християнин, а Библията в Откровение 6:14 и в Стария Завет в Исая 34:4 споменава, че небесата ще бъдат навити като свитък. Въпреки това християните обикновено не се опитват да приспособят съвременната астрономия към Откровение 6:14.
Сура 22:65 „…Той възпира небето 2847да падне върху земята, освен с Негово позволение…“ Бележката под линия 2847 на Юсуф Али гласи, че тази дума „самаа“ може да означава (1) нещо високо, (2) корен, таван, (3) небето, небесния свод, (4) облак или дъжд. Той казва, че тук разбира последното значение, въпреки че повечето авторитети изглежда го превеждат с думи като „небе“.
Отговор: Следователно според много авторитети думата би била „небе“, което е най-съвместимо с представата за плоска Земя. Така че, макар да не можем да твърдим, че този аят категорично доказва представата за плоска Земя в Корана, поради неясността на арабския текст, този аят със сигурност не може да бъде използван, за да докаже съвременна научна теза в Корана.
Сура 25:61-62 „Блажен е Този, Който е създал съзвездията на небесата и е поставил в тях светилник и луна, които дават светлина. И Той е Този, Който е направил нощта и деня да се редуват:…“
Отговор: Наричането на слънцето „светилник“ по никакъв начин не доказва, че Коранът съдържа съвременни научни възгледи. Това, че денят и нощта се редуват, е вярно, но това е нещо, което дори първобитните хора са знаели.
Сура 27:88 „…тези планини, които виждате и смятате за непоклатими, ще изчезнат като облаци…“ (Малик) Един мюсюлмански апологет явно вярва, че това е намек за въртенето на Земята.
Отговор: Предходният аят споменава последната тръба, така че контекстът е свързан с края на времената, а не с днешния ден.
Сура 29:44 казва, че сътворението на небесата и земята е знак за онези, които вярват.
Отговор: Сътворението на небето и земята показва Божието величие според Псалом 8:1, 3, 5; Псалом 19:1–6. Мохамед е знаел за Псалмите (зубур) на Давид, така че тук няма нищо ново.
Сура 31:29, Сура 35:13, Сура 36:37 и Сура 39:5 казват, че Аллах превръща нощта в ден и деня в нощ. Казва се също, че слънцето и луната следват определените си пътища. Сура 55:5 също казва, че слънцето и луната следват определените си пътища.
Отговор: Няма нищо, което да подсказва, че това не е пътят на слънцето и луната по небето. Тези неща са били известни и наблюдавани и от древните, примитивни народи. Изказването на истина, в която дори езичниците вече са вярвали, разбира се, не доказва, че дадена книга е погрешна. Въпреки това, повтарянето на общоизвестни факти по никакъв начин не доказва, че Коранът е предсказал съвременните научни познания.
Сура 51:47,48 „Ние създадохме небесния свод с мощ: и наистина Ние притежаваме огромна сила. И разпростряхме (просторната) земя: колко превъзходно я разпростираме!“ (Юсуф Али). Други преводи казват „като килим“.
Отговор: Разпростирането на земята, което някои тълкуват като учение за плоска земя, по никакъв начин не доказва, че Коранът е проповядвал съвременни научни теории. Като немюсюлманин съм склонен да призная, че това може би не проповядва лъжата, че земята е плоска, а по-скоро е поетичен израз. Мюсюлманите са използвали това, за да твърдят, че Коранът е проповядвал теорията за Големия взрив и разширяването на Вселената. Фактът, че Бог е разпрострял небесата, не означава конкретно теорията за Големия взрив, а това, че Бог разпростира небесата, се споменава и в Библията, в Исая 42:5. Християните обаче не се опитват да използват подобно неясно позоваване, за да докажат, че са предвидили теорията за Големия взрив.
Сура 55:33 споменава зони на Земята, през които хората и джиновете [духовете] не могат да преминават без разрешение.
Отговор: Изразът „зони на земята“ не се отнася до съвременната география, макар че звучи така, сякаш морски чудовища или други препятствия възпрепятстват хората да пътуват към други части на земята. По същия начин изразът „зони на небето“ не носи конкретно значение, освен че както Мохамед, така и юдейското предание говорят за седем небеса.
Сура 71:15-16 „Не виждате ли как Аллах е сътворил седемте небеса, едно над друго, и е направил луната светлина в средата, а слънцето – (величествена) лампа?“ Някои мюсюлмани твърдят, че седемте слоя на земната атмосфера (тропосферата, стратосферата и т.н.) са седемте небеса.
Отговор: Освен че идеята за седемте небеса е обща с юдейското предание, наричането на луната „светлина“, а на слънцето – „лампа“, не отразява съвременните научни възгледи, макар това да не е невярно, ако се разглежда като поетичен език. Освен това, ако седемте небеса бяха седемте слоя на земната атмосфера, би било погрешно да се казва, че слънцето, луната и звездите се намират в небесата.
Като странична бележка, макар Библията никога да не споменава седемте небеса, различни апокрифни предания ги споменават: 2 Енох 20:1; 20:1, стр. 134–135; „Мъченичеството и възнесението на Исая“ 7:8; 9:1,6;10:17 ; „Заветът на дванадесетте патриарси“, гл. 3.3, стр. 13. 3 „Барух“ 11:1, стр. 675 споменава 5 небеса, макар че не се казва, че това са всички. Така че дори и да беше научно чудо, че споменаването на седем небеса от Мохамед съответства на атмосферните слоеве на Земята, би било още по-голямо чудо, че и тези по-ранни произведения също споменават седем небеса.
Сура 86:1-3 „Кълна се в небето и в нощния посетител, и какво ще ви обясни какво е нощният посетител? Това е звездата с пронизваща яркост. (Точно както Всемогъщият Аллах се грижи за всяка звезда в галактиките, по същия начин) над всяка душа има назначен ангел-пазител.“ (Малик)
Някои мюсюлмани твърдят, че това учи, че Слънцето е звезда.
Отговор: Обърнете внимание на две неща: а) слънцето не се споменава тук и б) всичко в скобите е добавено в английския превод; то не фигурира в оригиналния арабски текст!
Юсуф 'Али (преработено издание) дава тук много по-точен превод. „Кълна се в Небето 6067 и в Нощния посетител 6068 (в него); И какво ще ти обясни какво е Нощният посетител? – (Това е) звездата с пронизваща яркост; – няма душа, над която да няма пазител. 6069 “
В бележка под линия 606 на Юсуф 'Али се казва: „…Някои тълкуват „звездата с пронизващ блясък“ като Утринната звезда, други – като планетата Сатурн, а трети – като Сириус, Плеядите или падащите звезди. Мисля, че е най-добре да приемем „звездата“ в колективен или общ смисъл, тъй като звездите блестят всяка нощ през годината, а пронизващият им блясък се забелязва най-ясно в най-тъмната нощ.“
Някои тълкувания са наистина от друг свят!
Ето и някои други мюсюлмански възгледи, записани в http://debate.org.uk/topics/history/interprt.htm. Този сайт съдържа и друга полезна информация.
„Вземете например Мухамед Ханафи ал-Банна, който открил препратки към самолети (сура 17:1), изкуствени спътници (сура 41:53), междупланетно пътуване (сура 55:33) и водородната бомба (сура 74:33–38) (Jansen 1980:48).
Поради това не беше изненадващо, когато хора като Мухамед Камил Дау написаха, че чудото на „научното“ съдържание на Корана е дори по-голямо от чудото на неговата несравнима красноречивост. Това придаде достоверност на Мохамед и оттам – верност на всички твърдения в Корана.
Днес най-известният човек, популяризирал научната екзегеза, е френският лекар Морис Букай. В книгата си „Библията, Коранът и науката“ той се стреми да разобличи ненаучния характер на Библията, като едновременно с това издига статуса на Корана, използвайки същите критерии.“
Но някои мюсюлмани бяха по-реалистични
Трябва да се отбележи, че много мюсюлмани не се придържат към горните тълкувания. Някои считат, че тези стихове просто отбелязват лесно наблюдавани явления в небето.
Мохамед е казал: „Въздържайте се да говорите за мен, освен за това, което знаете.
Който умишлено разказва лъжи за мен, нека си подготви мястото в огъня на Ада. И който тълкува Корана според собственото си мнение, нека си подготви мястото в огъня на Ада.“ Тирмизи, Тефсир 1, (2951) (предоставено)
„Не, Ние хвърляме Истината срещу Лъжата, и тя я поразява в мозъка, и ето, Лъжата загива! Ах! Горко ви за (лъжливите) неща, които приписвате (на Нас).“ Сура 21:19
Ако някой умишлено приписва лъжа на Мохамед, неговото място е в Ада. Абу Дауд, том 3, глава 1372, книга 19, № 3643, стр. 1036. Също и Бухари, том 2, книга 23, глава 33, № 378, стр. 212–213
„...И който умишлено ми [на Мохамед] приписва нещо лъжливо, той със сигурност ще заеме мястото си в (адския) огън.“ Бухари, том 8, книга 73, глава 109, № 217, стр. 139–140.
Лъжесвидетелството е равносилно на приписването на съдружници на Аллах. Ибн-и-Маджа, том 3, книга 13, № 2372, стр. 414
Какво би могъл да знае един християнин за затъмненията по онова време?
Йоан Дамаскин (ок. 676–749 г. сл. Хр.) е дал много добро научно обяснение за затъмненията. „Освен това Слънцето и Луната претърпяват затъмнения, а това показва глупостта на онези, които се покланят на творението вместо на Твореца, и ни учи колко променливи и изменчиви са всички неща. … Причината за слънчевото затъмнение е, че тялото на Луната се намесва като преградна стена и хвърля сянка, като по този начин пречи на светлината да се излее върху нас; а степента на затъмнението е пропорционална на размера на лунното тяло, което се оказва, че скрива Слънцето. Но не се учудвайте, че лунното тяло е по-малко. Защото мнозина твърдят, че Слънцето е многократно по-голямо от Земята, а светите Отеци казват, че то е равно на Земята: и все пак често едно малко облаче, или дори малък хълм, или стена напълно го скриват. Затъмнението на Луната, от друга страна, се дължи на сянката, която Земята хвърля върху нея, когато Луната е в петнадесетия ден от месечния цикъл и Слънцето и Луната се намират в противоположните полюси на най-високия кръг, като Слънцето е под Земята, а Луната — над Земята. Защото Земята хвърля сянка и светлината на Слънцето не може да освети Луната, поради което тогава тя се затъмнява.“ „Изложение на православната вяра“, книга 2, глава 7, стр. 25
Около 20 г. пр. Хр. китайските писания показват, че китайците са разбирали причините за затъмненията. През 8 г. пр.н.е. китайците предсказаха слънчево затъмнение с период на повторение от 135 месеца. Към 206 г. сл.н.е. китайците усъвършенстваха методите си и вече можеха да предсказват слънчеви затъмнения чрез анализ на движението на Луната. Вижте http://www.museumeclipse.org/about/history.html. В това отношение китайците изоставаха от вавилонците и гърците.
Вавилонците откриха 18-годишен цикъл (всъщност 6 585 ½ дни), наречен „Сарос“, за предсказване на затъмнения. Според „Енциклопедия Британика“ от 1956 г., том 7, стр. 913, таблиците за това датират още от IV век пр.н.е. Казано малко опростено, докато слънчево затъмнение се случва някъде по света около шест пъти на всеки десет години, в един конкретен регион то се случва само веднъж на всеки около 18 години. Гръцкият учен Талес от Милет е станал известен, като е предсказал предварително затъмнението от 28 май 585 г. пр.н.е., според Херодот. Докато лидийците и мидяните са възприемали това като божествен знак от боговете, Талес и гърците са знаели, че това е природно явление. Смятаме, че той е знаел за вавилонската система, а на 18 май 603 г. пр.н.е. е имало затъмнение.
Анатолий от Кападокия (270–280 г. сл. Хр.) в своята „Книга по аритметика“, публикувана в сборника „Отци от периода преди Никея“, том 6, стр. 153, споменава: „И Талес открил слънчевото затъмнение и неговия период в тропиците, както и постоянното му неравенство… А Анаксимен [починал около 570 г. пр.н.е.] откри, че Луната получава светлината си от Слънцето, и разбра също така как тя претърпява затъмнение.“ Според преданията Талес е бил учител на Анаксимандър, който от своя страна е бил учител на Анаксимен. Талес се нарича Отец на философията, защото е предшествал Питагор, Платон, Сократ и всички останали философи.
Заключение: Макар по-примитивните народи да не са знаели за научните постижения на гърците, е имало поне някои философи, хиляда години преди времето на Мохамед, които са имали разбиране за затъмненията, което е било по-научно от това, което се съдържа в Корана.
Какво би могъл да знае един християнин за астрономията по онова време?
Колко примитивни са били астрономическите познания на хората по времето на Мохамед? Йоан Дамаскин (ок. 676–749 г. сл. Хр.) е живял не много след Мохамед и, честно казано, можем да научим по-точна астрономия от него, отколкото от Корана. Ето какво е казал той: „…някои считат, че Земята има формата на сфера, други – че е във формата на конус. Във всеки случай тя е много по-малка от небето и виси почти като точка в средата му.“ „Изложение на православната вяра“, книга 2, глава 10, стр. 28–29. Йоан Дамаскин всъщност е живял малко след времето на Мохамед, така че нека разгледаме астрономията сред гърците преди Мохамед. Гърците са имали различни възгледи, но ето тези, които са най-близки до съвременната астрономия.
Предсказване на затъмнения: Талес от Милет (ок. 624 – ок. 548/7 г. пр. Хр.) се нарича Отец на философията и е основател на Милетската философска школа. Смята се, че той е бил учител на Анаксимандър (ок. 611 – ок. 547 г. сл. Хр.), който от своя страна е учил Анаксимен. Както бе споменато по-рано, той правилно е предсказал едно затъмнение, вероятно използвайки вавилонската система. Талес е измерил правилно видимия диаметър на Слънцето, определил е съзвездието Малката мечка и е писал за използването му (заедно с Полярната звезда) за навигация. Талес смятал, че Земята е окачена в море от вода.
Земята е сфера: Питагор (ок. 580/572–492/490 г. пр.н.е.) е бил известен философ, който смятал, че числата притежават мистични свойства. Той знаел, че корабите не се виждат отвъд хоризонта, и затова учел, че Земята е сферична топка. Той също така установил, че утринната и вечерната звезда (Венера) са едно и също тяло. Ученикът на Питагор Филолай (около 500 г. пр.н.е.) си представяше, че Земята се движи в космоса, както и че се върти. Той учеше, че съществува мистичен „централен огън“ и че всички астрономически обекти, включително Земята и Слънцето, се въртят около него. Вижте http://www.skyscript.co.uk/copernicus.html за повече информация.
Луната има клисури и равнини: Анаксагор (роден около 500 г. пр.н.е.) Луната е като Земята, с клисури и равнини, и блести с отразена светлина. Слънцето е разпален до червено камък, по-голям от Пелопонеския полуостров. Възгледите на Анаксагор не са били добре приети; той е бил съден за нечестие спрямо боговете. Осъден е на смърт, но присъдата е била заменена с изгнание от Атина.
Частично геоцентрична, частично хелиоцентрична: Хераклейд (около 388/380–около 310 г. пр.н.е.) смяташе, че Меркурий и Венера се въртят около Слънцето, докато Слънцето и всичко останало се въртят около Земята. Той също така учеше, че Земята се върти.
Хелиоцентрична (Земята се върти около Слънцето): Гърците са имали разнообразни възгледи по астрономията; според неговия ученик Архимед, Аристарх от Самос (ок. 310–230 г. пр. Хр.) е твърдял, че Слънцето се върти около Земята. Аристарх се е занимавал с астрономия в Александрия. Наричан е „Коперник на древната астрономия“, защото е твърдял, че Слънцето е 20 пъти по-далеч от Земята, отколкото Луната, и следователно трябва да е много по-голямо. [Всъщност Слънцето е около 400 пъти по-далеч от Земята, отколкото Луната.]
Но ако Земята се върти, тя трябва да се движи много бързо; а все пак не виждаме нещата да летят наоколо. По този начин, тъй като древните хора не са имали представа за гравитацията, възгледите на Аристарх са изпаднали в немилост в съзнанието на повечето хора. Запазено е неговото съчинение „За размерите и разстоянията на Слънцето и Луната“, където се казва, че когато Луната е полупълна, Земята, Луната и Слънцето образуват 90-градусов триъгълник.
По-късно, когато Клавдий Птолемей публикува своята „Синтаксис на астрономията“ през 150 г. сл. Хр., възгледът, че всичко се върти около Земята, доминираше в европейското и близкоизточното мислене в продължение на 1500 години. Вижте http://physics.gmu.edu/~jevans/astr103/CourseNotes/history_greekGeocentricHeliocentric.html
и http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/history/HistTopics/Greek_astronomy.html за повече информация. Между другото, ако търсите тази информация сами, имайте предвид, че Аристарх от Самотраки (ок. 217 – ок. 145 г. пр.н.е.) е друго лице.
Океанските приливи, причинени от Луната и въртенето: Друг философ, който поддържаше възгледа на Аристарх, беше Селевк (150 г. пр. Хр.). Той твърдеше, че океанските приливи се дължат на въртенето на Земята и на орбиталното движение на Луната. Вижте http://www.perseus.tufts.edu/GreekScience/Students/Kristen/Aristarchus.html за повече информация.
Християните от доникейския период са били запознати с тези неща: Анатолий от Кападокия (270–280 г. сл. Хр.) в своята „Книга по аритметика“ („Ante-Nicene Fathers“, том 6, стр. 153) пише: „А Талес откри затъмнението на Слънцето и неговия период в тропиците при неговата постоянна неравномерност. Анаксимандър откри, че Земята е разположена в пространството и се движи около оста на Вселената. Анаксимен откри, че Луната получава светлината си от Слънцето, и разкри също така начина, по който тя претърпява затъмнение. И останалите математици също са допринесли към тези открития. Можем да посочим фактите, че неподвижните звезди се движат около оста, минаваща през полюсите, докато планетите се отдалечават една от друга“
Атенагор (ок. 177 г. сл. Хр.) споменава Питагор и това, че Филолай е учил, че всички неща са включени в Бога, показвайки, че Бог е Един и Бог. „Защита на християните“, гл. 6, стр. 131
Климент Александрийски (193–217/220 г. сл. Хр.) споменава Филолай в „Стромати“, книга 3, глава 3, стр. 384.
Хиполитус (писал около 225/235/6 г. сл. Хр.) споменава, наред с други учени, Аристарх Самийски (от Самос) и Архимед в своето разсъждение по астрономия в „Опровержение на всички ереси“, книга 4, глава 8, стр. 28.
Заключение: Гърците, наследили от вавилонската и египетската култура, са имали някои забележителни астрономически прозрения. Сред различията в техните възгледи някои гърци са проповядвали, че Земята е сфера, която се върти и обикаля около Слънцето. Християните от периода преди Никея са знаели за тези възгледи. Тези възгледи са предшествали съвременната наука в по-голяма степен, отколкото твърденията в Корана.
Възгледи и отговори на мюсюлманите
1. Коранът предшества съвременната наука: Слънцето и Луната се движат по орбити и се въртят около собствените си оси (сура „21:33 “; 36:27–40). Коранът дори разкрива теорията за Големия взрив (сура „21:30 “; сура 51:47, 48). Арабската дума „фалак“ означава „орбита“. Астрономите ни казват, че Слънцето обикаля около центъра на галактиката на всеки около 250 милиона години. Арабската дума „ясбахуна“ (от „сабаха“) означава „въртене около собствената си ос“.
1 Отговор: Всъщност това е само пожелание по две причини.
1) Думите са неясни: „фалак“ на арабски означава „път“, „напредък“, както и „орбита“, а „ясбахуна“ може да означава „ускоряване“, макар че най-прякото му значение е „плуване“.
2) Мохамед ни е обяснил ясно какво означава това, а именно, че Слънцето и Луната са пътували над Земята, плували/се движели в колесница по небето над Земята.
3) Ранните гърци учеха, че Слънцето и Луната се въртят в орбита около Земята (Аристарх от Самос, ок. 310–230 г. сл. Хр.) и Селевк (150 г. пр. Хр.).
Отново, ето два източника за това, което е казал Мохамед.
„Бог е сътворил океан, отдалечен на три фасрах (18 километра) от небето. Вълните му са укротени и той стои във въздуха по Божия заповед. Нито една капка от него не се разлива. Всички океани са неподвижни, но този океан тече със скоростта на стрела. Той е свободен да се движи равномерно във въздуха, сякаш е въже, опънато в пространството между изток и запад. Слънцето, Луната и ретроградните звезди [5 планети] се движат в дълбоките му вълни. Това е (смисълът на) Божието слово: „Всеки плува в сфера.“ „Сферата“ е движението на колесницата в дълбоките вълни на този океан.“ ал-Табари, том 1, стр. 235
Разказано от Абу Дхар: Пророкът ме попита при залез слънце: „Знаеш ли къде отива слънцето (в
залез)?“ Аз отговорих: „Аллах и Неговият Пратеник знаят по-добре.“ Той каза: „Тя отива (т.е. пътува), докато не се поклони под Престола и не поиска разрешение да се издигне отново, и ѝ се дава разрешение; а след това (ще дойде време, когато) тя ще е на път да се поклони, но поклонението ѝ няма да бъде прието…“ Бухари, том 4, книга 54, глава 4, № 441, стр. 283. Сахих Муслим, том 1, книга 1, глава 73, № 297–300, стр. 95–96 също съдържа много подробности за този разговор между Мохамед и Абу Дарр.
2. Коранът споменава орбитата на Слънцето около центъра на нашата галактика.
2. Отговор: Слънцето няма самостоятелна орбита в нашата галактика. Ако Коранът се е опитвал да преподава съвременна наука, той би трябвало да каже, че Слънцето, Луната, Земята и ретроградните звезди (планетите) всички заедно обикалят галактиката. Исторически погледнато, първият човек, който е казал, че Слънцето, Земята и всичко останало се въртят около централен огън, е бил Филолай (около 500 г. пр.н.е.).
Отново, ние знаем точно какво е имал предвид Мохамед, защото той ни го е казал, както е записано в „Бухари“, том 4, книга 54, глава 4, № 441, стр. 283, и в „Ал-Табари“, том 1, стр. 235.
3. Мястото, където почива Слънцето, означава, че то грее от другата страна на Земята.
Отново, ние също знаем точно какво е имал предвид Мохамед, защото той ни го е казал, както е записано в „Бухари“, том 4, книга 54, глава 4, № 441, стр. 283, и в „Ал-Табари“, том 1, стр. 235.
4. „Мястото, където почива Слънцето“ означава окончателното унищожение на Слънцето.
4. Отговор: Обикновеният човек, който чете това, на какъвто и да е език, би помислил, че става дума за периодичен цикъл, а не за окончателно унищожение.
5. Езикът на външния вид: Слънцето, Луната и планетите очертават пътека по небето. Тези стихове не са имали за цел нито да подкрепят, нито да опровергаят съвременната наука, а са били поетични изрази, които просто казват, че Аллах стои зад това, което хората наблюдават по естествен път.
5. Отговор: Това би звучало разумно, ако не беше това, което Бухари и ал-Табари са записали, че е казал Мохамед. Ако Бухари и ал-Табари са сгрешили по този въпрос, тогава на какво основание можем да твърдим, че са били прави по какъвто и да е друг въпрос?
Заключение
Някои (но не всички) мюсюлмани се опитват да използват тези стихове, за да докажат научната точност на Корана. Освен ако не видите грешка в това обсъждане, не е интелектуално честно да се твърди, че това доказва научната точност на Корана. Всъщност някои от тези стихове противоречат на това, което знаем от съвременната наука, освен ако не ги разберете като поетични и изразени в езика на видимостта. Въпреки това Бухари и ал-Табари показват, че те са били разбирани съвсем буквално. Слънцето и луната плуват по небето над земята.
Въпреки това най-важното нещо на света не е това, което знаете, а Кой познавате. Важното не е в кои човешки теории вярвате, а дали следвате това, което Истинският Бог е разкрил. Всяка една гледна точка по астрономия до XIX век съдържа някаква грешка. Кой може да каже, че в бъдеще хората няма да кажат същото за нашите научни възгледи? Единственият начин да разберем какво е истината е чрез това, което Бог ни е разкрил. Ние вярваме, че Бог ще ни разкрие това, което трябва да знаем, и че Той ще запази смисъла на Своето откровение.
Библиография: Преводи на Корана
1. Арбери, Артур Дж. „Тълкуване на Корана“. Macmillian Publishing Co., Inc. 1955 г.
2. Дауд, Н. Дж. „Коранът“. Penguin Books. 1956–1999 г.
3. Малик, Фарук-и-Азам. „Английски превод на смисъла на Корана: Наставление за човечеството“. Институт за ислямско знание. 1997 г.
4. Пиктхол, Мохамед Мармадюк. „Смисълът на славния Коран“. „Дар ал-Исламия“ (Кувейт) (без посочена дата)
5. Родуел, Дж. М. „Коранът“. Първо издание. „Айви Букс“, публикувано от „Балантин Букс“. 1993 г.
6. Шакир, М.Х. „Коранът“. Tahrike Tarsile Qur’an, Inc. 12-то издание в САЩ, 2001 г.
7. Шер Али, Маулави. „Свещеният Коран“. Islam International Publications Limited (Ахмадия), 1997 г.
8. Юсуф 'Али, Абдулла. Свещеният Коран: превод на смисъла на английски език и коментар. Преработен и редактиран от Президентството за ислямски изследвания, IFTA. Печатен комплекс „Свещеният Коран на крал Фахд“. (Ал-Мадина, Саудитска Арабия) 1410 г. по хиджра.
Други източници
Кембъл, д-р Уилям. „Коранът и Библията в светлината на историята и науката“ (2-ро издание). Arab World Ministries, 2002 г.
Преводът на смислите на „Сахих ал-Бухари“ от арабски на английски, том 1, от д-р Мухамад Мухсин Хан. Ислямски университет, Ал-Медина Ал-Мунавара, „Ал-Мактабат Ал-Салафиат Ал-Мадинато Ал-Монаварт“
Без дата, без авторски права.
„Историята на ал-Табари: превод с бележки“. Ехсан Яр-Шатер, главен редактор. Издателство на Държавния университет на Ню Йорк, 1989–.
http://debate.org.uk/topics/history/interprt.htm
Приложение – Преводи на сура 36:38–40
„И слънцето тича към определения му срок; това е повелята на Всемогъщия, Всезнаещия. (39) А (що се отнася до) луната, Ние сме определили за нея фази, докато тя отново стане като стар, изсъхнал палмов клон. (40) Нито е позволено на слънцето да изпревари луната, нито нощта може да изпревари деня; и всички те се движат в своята орбита.“ Превод на М.Х. Шакир
Преводът на Пиктхол има с един номер по-малко стихове.
„(37) И слънцето се движи към мястото си за почивка. Това е измерването на Всемогъщия, Мъдрия. (38) А за луната Ние сме определили фази, докато тя се върне като старо, изсъхнало палмово листо.“ (39) Не е позволено на слънцето да изпревари луната, нито нощта да изпревари деня. Всяко от тях се движи по своя орбита.“ (Превод на М. М. Пиктхол)
(38) И знак за тях е нощта, от която Ние отнемаме деня, и ето, те са в тъмнина. (39) А слънцето се движи по предписания му път. Това е постановлението на Всемогъщия, Всезнаещия Бог.“
Превод на Маулави Шер Али (Ахмадия)
(36:37-40) Друг знак за тях е нощта; когато отнемем дневната светлина от нея, ето, те се озовават в тъмнина. Слънцето следва своя път, този път е предварително определен за него от Всемогъщия, Всезнаещия. Що се отнася до луната, Ние сме определили фази за нея, докато тя отново стане като стар, изсъхнал палмов клон. Нито е възможно слънцето да изпревари луната, нито нощта да изпревари деня; всяко от тях се движи по собствената си орбита.“ Превод на Мухамад Фарук-и-Азам Малик.
(37) И знак за тях е нощта: Ние оттегляме от нея деня и ето, те са потънали в тъмнина; (38) И слънцето се движи към мястото си за почивка; това е постановлението на Всемогъщия, Всезнаещия. (39) А Луната – Ние сме определили за нея фази (през които да преминава), докато тя се върне като старата (и изсъхнала) долна част на стъблото на финиковата палма. (40) На Слънцето не е позволено да настигне Луната, нито Нощта може да изпревари Деня: всяко от тях просто се движи по (своята) орбита (съгласно Закона).
(Превод на Корана от Юсуф Али (стр. 1326–1327), преработен и редактиран от Президентството за ислямски изследвания, ИФТА. Комплекс за печат на Свещения Коран „Крал Фахд“.)
(37) И знак за тях е Нощта; Ние оттегляме от нея Деня и, ето, те се потапят в тъмнина; (38) А Слънцето изминава своя път за период, определен за него: това е постановлението на (Него), Всемогъщия, Всезнаещия. (39) А Луната – Ние сме определили за нея фази13 (които да преминава), докато се върне като старата (и изсъхнала) долна част на стъблото на финиковата палма.“ (40) На Слънцето не е позволено да настигне Луната, нито Нощта може да изпревари Деня: всяко от тях (просто) се движи по (своята) орбита17 (съгласно Закона).
Бележка под линия 17 гласи: „Обиколка, път“
Абдулла Юсуф Али, издание на MILLAT Book Centre
Това се различава от предишното (преработено) издание на Юсуф Али в „за период, определен за него:“ срещу „към място за почивка, за него:“ и „станции“ срещу „дворци“
„И знак за тях е нощта; Ние я отделяме от деня и ето, те са в тъмнина. А слънцето – то се движи към определено място за почивка; това е разпореждането на Всемогъщия, Всезнаещия. А луната – Ние сме я определили по етапи, докато се върне като остаряла палмова клонка. Не подобава на слънцето да изпревари луната, нито нощта да изпревари деня, като всяко от тях плува в небето.“ Преводът на А.Дж. Арбери
„Знак за тях е и нощта. Ние отнемаме деня от нея и, ето, те се потапят в тъмнина; а слънцето бърза към мястото си за почивка. Това е разпоредбата на Всемогъщия, Всезнаещия! А що се отнася до луната, Ние сме определили фази за нея, докато тя се променя като стар и изкривен палмов клон. На слънцето не е дадено да изпревари луната, нито нощта изпреварва деня; но всяко от тях пътува в собствената си сфера.“
Превод на Корана от Дж. М. Родуел
„Нощта е още един знак за хората. От нощта Ние извеждаме деня – и те се потапят в тъмнина. Слънцето бърза към мястото си за почивка; пътят му е определен от Всемогъщия, Всезнаещия. Ние сме определили фазите на луната, която всеки ден намалява и накрая прилича на изкривена стара клонка. На слънцето не е позволено да изпревари луната, нито нощта изпреварва деня. Всяко от тях плува по своята собствена орбита.“
Превод на Корана от Н.Дж. Дауд.
В „http://www.submission.org/efarsi/arabic/sura36.html“ се казва: „Слънцето залязва на определено място, според замисъла на Всемогъщия, Всезнаещия.“